От 14 юни до 4 октомври тази година България е изнесла половината от произведения ечемик и близо една трета от пшеничената си реколта. Това показват актуалните данни за пазара на зърно, обявени от Министерството на земеделието към началото на октомври.
Ожънатото хлебно зърно от нова реколта надхвърляше 6,7 милиона тона, а общият износ, заедно с търговията в Европейския съюз към 4 октомври възлизат на 2 110 938 т. От тях за трети страни са експортирани 1 692 365 т, останалите количества са за държавите в ЕС. Вече трета година заради войната в Украйна Испания, Португалия и други държави в ЕС предпочитат вноса на украинска пшеница, заради по-ниските й цени. Затова и българските доставки за Общността са едва под половин милион тона, въпреки че качеството тази година беше много добро.
За тези сто дни по-активна е търговията с ечемик. От произведените 1 019 088 тона към момента зад граница са реализирани малко над половината, или 578 077 т. От тези количества 243 412 т са купени от фирми в ЕС, останалите 334 665 т са изнесени в трети страни.
Леко раздвижване се забелязва и при рапицата. Докато в началото липсваха сделки за износ, към началото на октомври са експортирани 61 341 т, което е една трета от новата реколта. Припомняме, че ожънатите количества маслодайна рапица бяха 171 682 т. Цялата търговия е осъществена в рамките на Европейския съюз.
Драстичен спад в производството на мека пшеница в ЕС
За периода 23.08.2024 г.– 04.10.2024 г. липсва всякакъв износ на царевица. Досега ожънатите количества от пролетната култура са 1 113 821 т, а задно със запасите от 2023 г. наличните запаси в страната са 1 269 308 т. За вътрешния пазар са купени едва 194 900 тона.
При слънчогледа, от който тази година бяха ожънати 1 384 862 т, от 23 август до началото на октомври зад граница са реализирани едва 2 782 т – само в държави от Европейския съюз.
