Резултатите от проучванията на плевелните съобщества при културните растения показват, че заплевеляването и последиците от него са сходни при зеленчуковите и полските култури. Главни формиращи фактори са сроковете и начините за засяване (засаждане). В течение на годината се развиват отделни групи плевели, охарактеризирани от гледна точка на биологините особености и практиката като ефемери, ранни пролетни плевели, късни пролетни плевели, коренищни плевели и кореновоиздънкови плевели.
Ефимерните видове са дребни по размер, имат кратък вегетационен период, образуват семена месец - два след поникването. Техните семена могат да покълнат и поникнат през различни сезони на годината. Те съперничат на отглежданите от стопаните културни видове, когато последните са в раннатат фаза от своето развитие, а именно есен – зима и в ранна пролет. Ефимерни видове са бръшляновидното великденче, звездицата (врабчовите чревца), стъблообхватната мъртва коприва и др.
През есента и в ранна пролет се явяват плевелните видове див синап и фасулче. Вредят на есенно – зимните и ранните пролетни зеленчукови култури. Без навременни ефикасни мерки заплевеляването затруднява отглеждането на по-късните зелнечуци.
Късните пролетни плевели поникват през втората половина на пролетта, а в началото на лятото образуват семена. Представителите на групата (татул, черно куче грозде, галинзога, обликновен щир, бял щир, зелена кощрява, сива кощрява и др.) са вредни за целината, магданоза, морковите, праза и др., а също и за ранните картофи, чесъна и др. Във влажна година се развиват като големи разклонени растения. Представителите на сем. Житни братят силно. Такива плевели вече пречат сериозно на окопните култури, отглеждани на поливни условия: домати, патладжан, пипер, краставици, фасул и др..
Зимно-пролетните плевели дива ряпа, лайка, овчарска торбичка са нежелани в площите, предназначени за моркови, лук, праз и др.
Коренищните плевели биват генеративни (със семена) и вегетативни - чрез видоизменени подземни стъбла (коренища). Представителите на тази група могат да затруднят сериозно отглеждането окопни култури: дини, домати, краставици, тиквички, фасул и др..
Кореновоиздънковите млечок, паламида и повитица се размножават със семена и издънки от спящи пъпки по корените на майчините растения. От майчиното растение тръгва корен, развиващ се на дълбочина до няколко метра. Развиват се също странични корени. На разстояние от главния корен те се извиват надолу и продължават в дълбочина. Така с течение на времето се оформя коренова мрежа. Тя затруднява обработката на почвата при окопните култури, като кореновоиздънковите могат да са сериозен съперник.
Паразитните видове кускута (кукувича прежда) и синя китка, съществуват за сметка на културните гостоприемници, от които пряко извличат необходимите хранителни вещества. Синята китка паразитира по редица полски култури като слънчоглед, тютюн и др. Кускутата е опасна още при производството на разсад, отглеждан гъсто в специални лехи.
Семената на паразитните видове запазват кълняемостта си дълго време и покълват в съседство на появилия се културен вид – гостоприемник или жертва на паразита, към когото паразитите се прикрепват по специален начин, за да осъществят хранителната връзка.
Културните растения могат да се явят като нежелани след некачествено прибиране на реколтата в площите, където предстои отглеждането на нови култури в изпълнение на сеитбооборота. Пример за това са самосевките след жътва, когато има разпиляване на семена от пшеница и др., които поникват след първите валежи в края на лятото и началото на есента. Тези самосевки са междинен гостоприемник за вредни насекомни видове, както и първични инфекциозни огнища за стопански важни причнители на болести. Друг пример са картофите, които се развиват от останалите в почвата клубени. Картофовите растения пречат на следващи окопни култури като например ранни зеленчуци.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
