На последното си заседание служебният кабинет одобри 14 важни законови изменения, насочени към подготовка за въвеждането на еврото, за многоканален достъп до спешния телефон 112, мерки за пътна безопасност, а също и данъчни облекчения за бизнеса, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.
Едни от промените са в Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, чрез които ще се осигури по-добро взаимодействие между институциите и видовете комуникационни канали, с които гражданите ще имат достъп до телефон 112. За целт асе въвеждат нови комуникации за предаване на информация към спешния телефон, като глас, видео, текст в реално време. По този начин българище ще получат качествена европейска услуга за оказване съдействие на гражданите при необходимост от помощ и повишаване обхвата на предоставяната услуга в съответствие с напредъка и развитието на новите технологии. По този начин ще се осигури и равностоен достъп на хората с вреждания.
Същевременно ще се преодолеят пречките в комуникацията между центровете 112, службите за спешно реагиране и екипите на мястото на инцидента.
През месец юни Министерският съвет одобри и внесе в парламента Закона за въвеждане на еврото в България. Приемането на този закон е с огромно значение за практическата подготовка за присъединяване на страната ни към еврозоната, което е и сред основните приоритети на служебното правителство. Той е основен фактор за гладкото и безпроблемно въвеждане на еврото. Колкото по-скоро се приеме законът, толкова по-голяма предвидимост ще се даде на гражданите, бизнеса и администрацията по отношение на техническите аспекти от подготовката за еврото, се посочва в мотивите.
Законопроектът определя принципа за защита на потребителите, принципа на информираност, принципа на ефективност и икономичност, принципа на прозрачност и принципа на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро. С него се уреждат и правилата за превалутиране и закръгляване; въвежда се период за двойно обозначаване на цените на стоки и услуги, както и на двойно обращение на двете валути, за да се гарантира високо ниво на прозрачност на процеса – с цел адаптация на обществото. Същевременно се регламентира и процедурата по разпространение на новата валута и обмяната на банкноти и монети от левове в евро.
Служебното правителство предложи важни промени в Закона за движението по пътищата, които предвиждат да се намали максимално разрешената скорост от 140 на 130 км в час. За следенето на скоростта в бъдеще се планира да бъдат използвани и камерите на ТОЛ-управлението. Високата скорост е една от причините за тежки ПТП, а намалението й би способствало за ограничаване на травматизма. Със законопроекта се регламентира и конкретно задължение към стопаните на пътя с оглед подобряване на организация на движението след строително-ремонтни дейности. Това означава, че те ще бъдат задължени своевременно да отстраняват временни пътни знаци, както и да заменят увредените знаци.
Предложените промени в Търговския закон засягат от една страна създаването условия за бърза ликвидация на дружествата. Целта е да се облекчат редът и условията за прекратяване на бизнеса най-вече на малки и микро предприятия, които са преобладаващи у нас. Както условията за започване на бизнес, така и тези за прекратяване са сред най-важните условия за насърчаване на инвестициите у нас. От друга страна се предвижда създаването на условия за презгранични преобразувания – сливане и разделяне на дружества от различни държави членки на ЕС, а също и за преместване на дейността и седалището на дружество от една държава членка в друга държава членка на ЕС. Това ще насърчи както развитието на вътрешния пазар на ЕС и свободата на установяване, така и инвестициите у нас, а също и ще отвори нови пазари на българските дружества в ЕС.
Паралелно с внесените законопроекти, продължава подготовката и на други законопроекти, включително Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица. Т.нар. „Закон за вечния длъжник“ предлага правна уредба на производството по несъстоятелност на физическите лица, което включва погасителен план, ликвидация на имуществото, както и производство по несъстоятелност при липса на доходи и имущество на физическите лица.
