В продължение на девет месеца сегашното ръководство на Министерството на земеделието и храните защитаваше интересите на земеделските производители, инициираха процеси по възстановяване на напояването и окончателно утвърдиха държавния контрол върху храните на външната граница на Европейския съюз при Капитан Андреево. Това се посочва в отчета на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, който утре ще бъде оповестен в рамките на цялостния доклад за работата на правителството, оглавявано от Николай Денков.
Вътев подчерта, че за първи път от десетилетия насам беше предприет комплексен подход за възстановяване на поливното земеделие и започна рехабилитация на 24 канала на държавното предприятие "Напоителни системи". „Напояването е приоритет номер едно в нашата работа, защото без вода добивите са ниски. Достъпът на земеделските производители до поливна вода трябва да бъде задължение на държавата, а не разрешителен режим“, посочи министърът.
Сред другите постигнати цели е и пускането на държавната лаборатория за изследване на пестициди на храните, преминаващи през ГКПП „Капитан Андреево“. Инвестицията в нея възлиза на 2 млн. лв., а камионите вече изчакват само необходимото технологичното време за пробите или около 5-6 часа, вместо 2 дни, както беше досега, припомни Вътев.
Инвестицията на "Капитан Андреево"
Държавното управление продължава да се бори за изравняване на субсидиите между българските производители и тези в старите европейски страни членки. „Защитаваме правото на нашите стопани да не попадат под ударите на нелоялната конкуренция на внос от трети страни“, се посочва в изказването на земеделския министър.
Във връзка с протестите на фермерите в цяла Европа Вътев отбеляза, че те имат три изключително основателни причини – амбициозната Зелена сделка, която направи неефективно цялото земеделие на ЕС, нелоялната конкуренция на дъмпингов внос от трети страни и несправедливото разпределение на добавената стойност по агрохранителната верига от полето до рафта в магазина.
През последните девет месеца екипът работеше усърдно за привличане на едни от най-известните български учени, които са по целия свят в аграрната наука. „Такива имаме над 400 в най-елитните лаборатории и университети по света. Главната ни цел е да свържем науката с практиката по такъв начин, че да не личи къде свършва науката и къде започва практиката“, се отбелязва още в отчета пред обществото.
В заключение министърът подчерта, че проверките по веригата от полето до потребителите ще бъдат чести и редовни. „Чрез анализи търсим най-добрите предпоставки за решаването на проблемите. Те не са само субсидии, напротив, има и други решения, които могат да направят българските производители много по-ефективни“, обясни министърът.
