В две поредни години зърнените запаси в България в края на месец февруари остават твърде високи, а това означава милиарди левове, вложени в това производство, без да има адекватна реализация на тези вложения. Ако сравним тази с миналата година, ще видим, че обръчът не е затегнат толкова силно през 2023-та. И ако на 24 февруари 2023 г. в страната са отчетени непродадени 7 412 731 тона пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и рапица, то на 23 февруари 2024 г. обръчът около земеделците леко е разхлабен, като запасите от петте култури възлизат на 5 707105 т.
Правим този сравнителен анализ през втория месец от тази и миналата година, за да видим какви с какви запаси от пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица разполага страната ни 4 месеца преди жътвата. Обикновено това е периодът, в който земеделците имат нужда от нови оборотни средства за сеитбата и би трябвало да се освобождават от запасите, но втора година заради ниските световни цени фермерите нямат шанс да реализират продукцията си.
За разлика от пшеницата, където в края на февруари тази година България отбелязва значителен ръст в износа, при слънчогледа и през миналата, и през тази година външната търговия не помръдва. В същото време вътрешното потребление на маслодайно семе е в границите на 1 213 800 т в края на миналия февруари и 1 124 000 т към 24 февруари 2024 г.
Само преди година родният бизнес за първи път изпита огромния конкурентен натиск от страна на евтиния украински внос, в резултат на който бяха изгубени пазари в Европейския съюз и в страната. Тази година пазарът остава стагниран само в търговията със слънчогред, царевица и рапица, докато при пшеницата и ечемика реализацията върви сравнително добре, показват актуалните данни на Министерството на земеделието и храните към 23 февруари тази година.
Най-бързо към този момент се топят запасите от хлебна пшеница. Въпреки че реколтата през юли 2023 г. (над 7,5 млн. тона) превишаваше с един милион тона тази от 2022 г. (над 6,5 млн. т) то към февруари тази година пшеничените запаси ( 2 522 043 т) са доста под нивата от съществуващите количества в края на февруари 2023 г. ( 3 620 122 т). Основна причина за тези резултати са ускорените темпове в търговията зад граница. Ако през последните 7 месеца общият ни експорт от хлебна пшеница е бил 4 057 777 т, то през предходните седем месеца е бил над два пъти по-малък - 1 830 695 т, сочат данните на агроминистерството.
Другата добра новина е, че освен леко възвърнатите пазари в Европейския съюз страната ни е намерила и сключила договори и с нови контрагенти в трети страни. В резултат на този експорт – в размер на 3 146 479 т, старната ни успя да намали тези запаси.
Не така обаче стои въпросът с реализацията на царевицата и слънчогледа, чиито запаси остават значителни и това се дължи не само на реколтите, но и на слабата вътрешна реализация. При царевицата към 23 февурари т.г. са отчетени 1 831 727 т непродадено зърно, а при слънчогледа – 991 007 т. Спрямо запасите от края на февруари миналата година при царевицта няма особени промени – 1 862 149 т, като реколтата тогава надхвърляше 2 млн. тона. При слънчогледа обаче складовите наличности през февруари 2023 г. бяха 1 502 514 и това се дължеше на голямата реколта от слънчоглед - 2 054 180 т, прибрана през 2022 г. Примината е и в слабана вътрешна реализация - ако от миналата есен до края на февруари са купени над 2,1 млн. т маслодайно семе, то година по-рано тези количества са били над 2,2 млн. т. Проблемът е, че от няколко години страната ни почти не изнася слънчоглед, докато през 2020 г. експортът на маслодайно семе се движеше около 250 - 280 хилади тона.
