През следващите 10 години Африка, Близкият изток, Китай, югоизточна Азия, западна Азия и Латинска Америка ще стимулират световната търговия с фуражи заради растящото им търсене, твърдят експерти на министерството на селското стопанство на САЩ.
Според тях Китай ще остане водещ световен вносител на соя до селскостопанския сезон 2033-2034 г. с 62,4% от закупените количества. Търсенето от Китай ще съдейства за постоянен ръст в търговията с протеиновота култура, като през следващите 10 години световният внос ще се увеличи с 25,3% до 221,6 млн. тона.
Експертите на американското министерство прогнозират, че годишният внос на фуражно зърно в Китай ще нарасне с 3,4 млн. тона до 44,2 млн. тона през сезон 2033-2034 г., но ще остане доста под рекордните 50,5 млн. тона, внесени през сезон 2020-2021 г. Ръстът в търсенето на фуражи ще изпреварва този на вътрешното производство на царевица и Китай като най-голям неин вносител се очаква да закупи през сезон 2033-2024 г. 26 млн. тона. За да задоволи търсенето на фуражни култури, Китай ще увеличи значително вноса през същия сезон на сорго до 9,1 млн. тона. Страната ще остане водещ вносител на сорго, като в момента осигурява 83% от търговията със зърнената култура в световен мащаб. А докато вносът на царевица в Китай може да бъде ограничаван с квоти, за соргото и ечемика такива не се предвиждат.
Китай ще задържи първата позиция в света и по внос на ечемик, но ръстът за 10 години ще бъде слаб – едва 100 хил. тона до 8,6 млн. тона, оставайки при това далеч назад от рекордните 12 млн. тона, внесени през сезон 2020-2021 г. Търсенето на фуражно зърно ще е с основна тежест през посочения 10-годишен период, но Китай е голям вносител и на пивоварен ечемик, използван в производството на бира. Делът на страната в световния внос на ечемик обаче се очаква да намалее от 28,3% през сезон 2024-2025 г. до 25,9% през сезон 2033-2034 г.
Експертите на американското министерство очакват спад в абсолютни стойности само във вноса на пшеница в Китай през следващите 10 години с 1 млн. тона до 9,7 млн. тона, тъй като властите в Пекин наблягат на производството на хлебно зърно и са натрупали значителни запаси.