Въпреки предизвикателствата, очакваме през 2024 година да можем да отчетем възходящ тренд в биопроизводството на България. Търсят възможности и механизми, с които да бъдат привлечени нови фермери. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева по време на форум в София.
Увеличаване на площите с биологичното производство е трудно постижимо и за други страни членки, в контекста на множеството кризи и ефекти от тях, свързани с войната в Украйна, ковид пандемията, инфлацията и стеснения пазар на биопродукти, по думите на Таня Георгиева.
„Независимо от всичко имаме положителни резултати, привлечени са доста нови биологични фермери в системата за контрол“, допълни тя и припомни, че през 2023 г. МЗХ проведе интензивна кампания за популяризация и привличане на фермери в сектора на биологичното производство. Целта й беше да популяризира биопроизводството не само като възможност за допълнителни средства, но и да запознае фермерите с ползите по отношение на опазване на ресурсите и производство на храни с по-високи качества.
Заместник-министърът обясни още, че при екосхемите в България, както и в ЕС, резултатите показват, че земеделските производители припознават интервенциите, свързани с опазване на почвата, с намаляване използването на препарати за растителна защита и торове, заместени с по-щадящи форми. По-малък е делът на фермерите, които припознават екосхемите, свързани с непроизводствени площи и биоразнообразието. „По отношение на компенсаторните интервенции от втори стълб на ОСП , техният дизайн през 2023-2027 г. в по-голямата си част е познат на фермерите и те традиционно кандидатстват по тях“, категорична беше тя.
Европейската комисия вече разбира, че завишената зелена амбиция на ЕС затруднява земеделските стопани, за което са и фермерските протести в много страни от ЕС, каза още Таня Георгиева. От 2020 г., когато беше изготвен законодателният пакет за тази политика, до старта на нейното прилагане през 2023 г., следваше да се отчетат ефектите на Зелената сделка, ковид пандемията и конфликта в Украйна, като стойност и въздействие върху устойчивото развитие на сектора, отбеляза заместник-министър Георгиева.
В преговорните процеси много настоятелно се изискваше от всички национални власти да се направи от Комисията цялостна оценка за въздействието на Зелената сделка в частта селско стопанство и производство на храни. Също и до колко средствата по Общата селскостопанска политика, заложени в многогодишната финансова рамка на ЕС, биха могли да компенсират земеделските стопани и производителите на храни, така че те да припознаят „зелените“ цели на селскостопанската политиката и да имат мотивацията да допринасят за тяхното постигане, коментира зам.-министър Георгиева.
Тя изтъкна, че от позицията на времето и в контекста на стартиралия вече от ЕК Стратегически диалог, е належащо на европейско ниво да се отчитат многократно поставените апели по отношение на това дали дадена амбиция е оценена справедливо в контекста на новите предизвикателства.
