В горските екосистеми равновесието може да бъде нарушено и това крие опасност за дървесните видове. Синор БГ вече обърна внимание за опасността от масово намножаване на гъсениците на пеперудата борова процесионка (Thaumetopoea pityocampa), която вреди по бора и други иглолистни растения. В широколистните гори вредят гъсениците на родствения вид дъбова процесионка (Thaumetopoea processionea).
Възрастните насекоми (женските пеперуди) при разперени предни крила достигат около 1,6 -1,7 см, а мъжките до 1,5 см. Тази разлика в големината е проява на т. нар. полов диморфизъм, срещан и при други насекомни видове. Предните крила са сивкави, а през тях напречно минават две линии. Задните крила са по-светли.
Яйцата имат шестоъгълна форма. Женската ги снася на купчинки, които са покрити с люспи със сивкав оттенък. Такива купчинки могат да бъдат открити по клонки с дебелина от 0,3 до 1 см. Една купчинка съдържа до 200 яйца, но средно броят е около 130.
Гъсениците са сиви, а от тялото им излизат дълги бели снопчета от власинки. Власинките предизвизвакват силно дразнение на кожата, съпроводено с обриви, което налага внимание при обследването на дърветата от работници и специалисти. Какавидите са кафеникави и се намират в светли пашкули.
Дъбовата процесионка има широко разпространение на европейския континент. Наблюдавана е както на север, така и на юг. Гъсениците нападат дъбовите (род Quercus).
Зимуващият стадий е яйцето. Излюпването на гъсениците започва през април и продължава през май. Начинът на придвижването им е характерен. Те се подреждат последователно и този начин е дал името процесионка. Храненето е през нощта. Денем ларвите се крият в паяжинни гнезда.
Какавидният стадий настъпва през втората половина на лятото. Какавидите са светлокофави, разположени в светъл пашкул. Летежът на пеперудите от новота поколение започва през август – септември в зависимост от метеорологичните условия. Чифтосването е през нощта. След този акт на следващата нощ женската снася яйцата и умира.
Ентомолозите са установили вида повсеместно в дъбовите гори, но каламитетът е най-чест в Североизточна България. Младите ларви нападат само нежните листенца, но с напредването на възрастта продължават изхранването си и по на¬пълно развитите листа.
Борбата с неприятеля изиска редовно и внимателно обследване на дъбовите гори. Показателно е наличието на голям брой яйчни купчинки по тънките клонки в долната половина на дървесната корона. В природата плътността на вредителя може да бъде поддържана до ниски стойности от хищници. Такива са лаврите на бръмбара Calosoma sycophanta.
Установен е голям брой паразиотиди по яйцата, например: Trichogramma semblidis, Ooencyrtus masii (Hymenoptera, Ципокрили) и др. Ларвите и какавидите също са засрашени от паразити като Brachimeria secundaria, Pimpla instigator (Hymenoptera, Ципокрили), Roptrocerus mirus (Diptera, Мухи Тахини и др.
Пръскането на дъбовите гори с химичесски продукти е опасно за полезните животински видове. Това налага употребата на биологични средства за борба. Такива са биоинсектицидите, съдържащи патогенни за гъсениците вируси. Навременната им употреба силно намалява плътността на гъсениците, които масово загиват от предизвиканата епидемия.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
