Доста шеги и подмятания отнасят идеите за култивирано отглеждане на ядливи насекоми, които обаче в световен план се считат за алтернатива на животновъдството в недалечно бъдеще. В тази връзка Центърът за изследване на риска по хранителната верига публикува практическо ръководство за отглеждане на щурци, предназначен за стопани и инспектори. Автори на доклада са Юпа Ханбунсун от отдела по ентомология в Университета Хон Каен и Патрик Дърст, бивш старши служител по горите в Организацията на ООН по прехраната ФАО.
Синор.бг публикува част от този доклад.
„През 2013 г. публикациите на ФАО „Шесткраки животни: отглеждане на годни за консумация насекоми, добиване и търговия в Тайланд“ и „Ядливи насекоми: бъдещи перспективи за храните и фуражите“ бяха публикувани, като всяка от тях предизвика международни медийни отзиви по отношение на идеята, че ядливите насекоми могат да допринесат за задоволяване на нуждите от храна, хранене и фуражи на нарастващото световно население. В Тайланд обаче, където до 2013 г. е имало около 20 000 ферми за щурци с активна дейност, повечето от тях са практики, изградени на базата „опит – грешка“, с малко научно обосновано изграждане и ограничена възможност за консултации относно „най-добрите практики“, за да могат да посъветват новодошлите в индустрията. Новите фермери допускат грешки в управлението на стопанствата, които могат да бъдат избегнати, а заетите в сферата по разширяване на дейността и консултантите имат ограничени познания, за да предложат нужната подкрепа.
Целта на тази публикация е двойна: да се помогне на новите фермери с ферми за щурци да започнат работа с минимум грешки и да се предостави практическа подкрепа в управлението на тези, които вече са фермери с работещ бизнес; и да се осигури рамка за държавните агенции за наблюдение на процесите на производство и гарантиране на безопасността на храните (част 2).
Тази публикация е еднакво важна както за стопаните, отглеждащи насекоми, така и за инспекторите по безопасност на храните, за да се преодолеят пропуските в знанията и да се осигури структура за ефективно ангажиране на промишлеността в полза на всички заинтересовани страни, в привличането на стопаните, потребителите, академичните среди, изследователите и студентите.
Големите търговски ферми за щурци би трябвало да бъдат в селските, а не в градските райони, където не съществува риск от замърсяване с пестициди от съседни селскостопански дейности. Въпреки това дребномащабните и микро стопанствата могат да бъдат съвместими с градските локации. Райони, застрашени от наводнениея и жилищни зони, където периодичното „свирене“ на щурците (чирпинг) може да бъде обезпокоително или дразнещо, трябва да се избягват.
Животновъдният навес при добрите практики трябва да има следните характеристики. Покрив, който предпазва огражденията от слънце и дъжд; в идеалния случай покривът трябва да бъде изолиран, за да се намали топлината вътре в навеса за отглеждане.
Стените на навеса трябва да позволяват движение на въздуха, вентилация и умерена температура в навеса. За тази цел могат да се използват мрежови странични части или бетонни блокове, които също така предотвратяват навлизането на вредители и други насекоми в навеса. Прозорци с жалузи могат да се използват за регулиране на въздушния поток и температурата.
Подът трябва да бъде изработен от бетон и да се простира отвъд навесната зона с около 1 до 1,5 метра, за да се даде възможност за ров пълен с вода (10 сантиметра широк и 5 - 10 см дълбок). Бетонният под и ровът спомагат за предпазване от вредители и други насекоми, а и улеснено почистване и хигиенни практики.
Щурците се развиват оптимално, ако температурите са между 28° и 32° C с 40 до 70% относителна средна влажност. Всички навеси за отглеждане трябва да имат поне термометър, а в идеалния случай и инструменти за измерване на относителната влажност. Други средства с възможност за контролиране на топлината и влажността в навеса включват например:
* Вентилатори за таван или странични вентилатори за поддържане на движението на въздуха и охлаждане на навеса;
* Пулверизаторни пръскачки, които изискват вода с високо налягане, за да генерират охлаждаща мъгла (но не капчици) в навеса.
Трябва да бъдат поставени съоръжения за миене на ръцете и дезинфекционна вана за крака, ако е възможно - непосредствено извън навеса за отглеждане
Щурците могат да се отглеждат по различни начини. Целта на заграждението е да задържи и изолира щурците в безопасна и сигурна среда, която ще оптимизира растежа. Огражденията могат да бъдат изработени от различни материали и да бъдат в различни стилове. В ранните години на развитието на фермите за щурци често се използвали цилиндрични бетонни тръби с диаметър 80 см.
В последно време тези тръби до голяма степен отстъпват на правоъгълни ограждения, обикновено 1,2 до 3,0 м ширина и 2,4 до 5,0 м дължина, с 0,6 м високи страни. Страните обикновено са изработени от бетонни блокове, но могат да се използват гипсови плоскости и шперплат, въпреки че са по-малко издръжливи. Друг вариант е отглеждането на щурци в пластмасови кутии по поръчка или налични в търговската мрежа пластмасови вани.
Необходима е метална, не позволяваща захващане, повърхност по горния ръб на контейнера, за да се предотврати изпълзяването на насекомите. В миналото се е използвала самозалепваща се лента, но в днешно време за постоянните ограждения от бетонни блокове се препоръчва лента от глазирани керамични плочки по горния ръб на стените на огражденията.
Генерирането на топлина вътре в ограждението е важен проблем, тъй като прегряването може да причини огнища на болести и висока смъртност сред щурците. Бетонът абсорбира и излъчва топлина. Затова огражденията трябва да имат покривна конструкция, която да осигурява сянка и защита от пряка слънчева светлина и с много движение на въздуха вътре.
Подът на ограждението трябва да остане чист и сух по време на размножителния цикъл. В миналото листове от пластмаса или други материали, като дървени стърготини или обвивки от зърната на ориз, са били използвани като подово покритие върху бетонната основа, но тези практики вече не се препоръчват. По-добър метод е да се покрие пода с нареден бамбук или малки дървени пръчки, или поливинилхлоридни тръби (PVC) с диаметър около 3 см и разположени на около 30 - 40 см една от друга. Целта е да се издигнат картонените кори от яйца („щори“), така че да не са директно върху бетонния под. По този начин те се поддържат сухи и се осигурява добра циркулация на въздуха.
Сглобяване на картонените кори от яйца, „щори”, за щурци:
Щурците не обичат да са изложени директно на открито, затова осигуряването на скривалища е от съществено значение. Това им дава безопасно и удобно местообитание, където могат да растат и да сменят/събличат екзоскелетите си по време на линеене. Въпреки че е обичайна практика да се използват търговските картонени кутии от яйца като укрития, могат да се използват и други видове кутии.
„Щорите“ са най-добре конструирани от търговски картонени кори за яйца, предназначени да поберат около 30 яйца. Този вид „укрития“ са се доказали, като идеални места за щурците и са били използвани за първи път в Тайланд преди 20 години. Картонените кори от яйца трябва да бъдат подредени заедно така, че да осигуряват празнини от горната част на конструкцията до пода и да позволяват лесно движение на щурците по кухините.
Кори от яйца се добавят до момента, докато образуват ред по дължините на ограждението. Необходимо е да се остави свободно пространство между редовете от около 30 до 40 cм, за да се осигури място за контейнери за вода. По-голямо ограждение, от 3 х 5 м, може да побере три реда картонени щори, построени с 1500 до 1600 картонени кори за яйца с размер 30 яйца на стандартната търговска кора за яйца. По-тесните ограждения могат да поберат само два реда картонени кори за яйца.
