Горите са едно от най-големите ни богатства. Те заемат близо 39 % от територията на България, което ни поставя на челно място на Балканите и сред водещите страни в Европа. Важно е да се знае, че тези добре поддържани гори са резултат от дейността на хората, съобщават от Браншовата камара на дървопреработващата и мелебната промишленост.
След Освобождението горите заемат едва около 20% от територията на страната, тогава много от тях са изсечени около населените места, а в планините пък не са в добро състояние. Бележитият български лесовъд Константин Байкушев ги определя като „напълно развалени и опустошени“. Близо 130 години по-късно благодарение на неуморната дейност на лесовъдите и с подкрепата на цялото общество горите се развиват изключително много – площта им нараства два пъти повече, а страната ни става водеща по биоразнообразие и съхранена природа.
Лесовъдството в България е изцяло с екологична насоченост – целта е поддържане на добро здравословно състояние и подобряване качеството на горите. Науката е категорична, че подходящите инструментите за това са различните видове сечи. В резултат на тези лесовъдски мероприятия се добиват обли дървесни материали, изграждат се така необходимите за опазването на горите пътища и се осигурява достъп до планините за хората.
Горскостопански планове – кой ги изпълнява?
Лесовъдските действия се осъществяват на база горскостопански планове, които се изготвят от специалисти – лесоустроители за срок от 10 години, подлежат на обществено обсъждане и се изпълняват от собственика на гората. Горите в България са основно държавни и общински – над 85 %. Неизпълнението на планираните лесовъдски дейности е предпоставка за бъдещи здравословни проблеми за горите, чиито прояви ще наблюдаваме в следващите години. Горите, които не се стопанисват, са по-податливи на пожари, ветроломи и снеголоми, нападения от вредители, съхнене. От друга страна това води и до недостиг на обли дървесни материали – за бизнеса и за неселението.
Икономически последствия
Ако горите не се управляват правилно и липсва грижа, може да се стигне до невъзможност на домакинствата в малките населени места да се отопляват заради липсата на дървесина. Много хора ще загубят поминък и работни места, което пък ще доведе до допълнително обезлюдяване на най-заплашените от това региони. Вследствие на липсата на грижа за гората, приходите в бюджета от горското стопанство и индустрия ще намалеят. Съществуват и рискове да се развият незаконни дейности в гората.
Липса на грижа – пожари и унищожени гори
Всички сме свидетели на многобройни горски пожари, обхванали страната в последните години. Те водят до загуба на ценни местообитания, унищожение на значителни горски ресурси, имущество, живи същества. Ежегодно в България между 50 и 100 хиляди декара гори се унижощават напълно или частично от пожари. Основни причини, които не са известни на широката общественост са: липсата на адекватни превантивни мерки в горите като изграждане и поддържане на противопожарни просеки и горски пътища за достъп; поддържане на устойчиви и разнообразни гори чрез редовно провеждане на подходящи лесовъдски мероприятия – различни видове сечи, които осигуряват подходяща структура и максимална адаптираност на дърветата към условията на средата; толериране на дървесни видове, устойчиви на засушаване и пожари в пожароопасните райони; намаляване на горивното вещество (сухата дървесна маса) чрез регулярно отглеждане, особено в горите, които граничат със земеделски площи.
Предпазване от наводнения
Българската гора трябва да изпълнява едновременно много функции - да съхранява биоразнообразието, да подобрява водния баланс на териториите – (водоохранна функция), да предпазва от ерозия почвата, а също и от срутища и свалачища прилежащата инфраструктура, да създава условия за рекреация и туризъм. Тя е и единствен източник на обли дървени материали за строителството, индустрията и местното население, предоставя също и редица други недървесни горски продукти като гъби, билки, горски плодове. Служи за надеждно убежище на дивеча. Освен това именно гората фиксира и съхранява дългосрочно въглеродния диоксид, регулира локалния климат и е резервоар на генетично разнообразие. Постигането на баланс между всички тези очаквани от обществото функции на горите е трудоемко, но не е невъзможно. Главни действащи лица в тази трудна задача от един век насам са лесовъдите, които прилагат устойчиво стопанисване на горите.
Водоохранната функция на гората представлява способността й да намалява относителното участие на онези пера от водния баланс, които могат да имат потенциално вредно въздействие върху прилежащите територии (напр. повърхностния отток води до ерозия). За да изпълняват дълготрайно и в най-голяма степен тази своя функция, горските насаждения трябва да са изградени от здрави дървета, по възможност със смесен състав от подходящи местни видове и да са разнообразни по възраст. Създаването и поддържането на подобни насаждения предполага активна, постоянна лесовъдска дейност, включително и чрез планирани сечи. Ако не се изпълняват горскостопанските планове и ако гората не се поддържа здрава чрез прореждане и прочистване, тя няма да изпълнява добре екологичната и водоохранната си функция. Ще стане точно обратното - сухите , болни дървета са предпоставка за забентване и други поражения по инфраструктурата при наводнения.
Изоставаме с плановете
Тази година изпълнението на годишните планове от страна на държавните горски предприятия е по-слабо дори от това по време на ковид кризата, а вече са видими резултатите от неизпълнението им. Не е ли време държавата да се намеси или пак ще трябва да решаваме проблемите, не преди да са възникнали, а след като вече са факт? Браншова камара на дървообработващата и мебелна промишленост от няколко години работи упорито върху необходимостта от въвеждане на ясна и ефективна политика за управление на горите. Идеята е да бъде подновен добрия диалог между науката, лесовъдите, институциите и обществото. С тази цел Камарата стартира и кампанията „Заедно за опазване на горите“, която ще предоставя актуална и обективна информация, базирана на данни и мненията на експерти-лесовъди. От нас зависи дали ще оставим гората в добро състояние за нашите деца.
