Правителството одобри позицията на България за предстоящото неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе от 3 до 5 септември в испанския град Кордоба. Дискусията е посветена на новите технологии като инструмент за по-устойчиво селско стопанство в условията на измененията на климата. Документът е подготвен и разпространен предварително от Испанското председателство.
Българската позиция изисква да бъдат демонстрирани ползите за самите фермери от двойния преход - зелен и цифров. Това е възможно да стане единствено, „ако има гаранция на национално и европейско ниво за необходимите компенсации за положените от фермерите извънредни инвестиции, като в същото време те запазят своята конкурентоспособност. "Следва да се работи за осигуряване на селскостопанска продукция с внедрени иновации, която да осигури устойчива и здравословна храна, фураж и суровини за биоикономиката. По този начин ще се позволи преходът към по-екологични и социално-икономически устойчиви селскостопански системи", четем в българската позиция. Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев ще представи днес българската позиция (текстът е добавен на 4 септември).
По отношение на новите геномни техники България смята, че са неоспорими потенциалните предимства, които предоставят, заедно с прецизното земеделие и дигитализацията, и другите иновации в селското стопанство. Необходимо е да се създадат предпоставки за съвместно съществуване на тези продукти с конвенционалното и биологично земеделие, както и да се осигури равноправен достъп до генофонда за провеждане на селекционна дейност и недопускане на патентни ограничения в това отношение. Така ще се гарантира, че европейското селско стопанство ще се възползва от резултатите от изследванията, използващи нови геномни техники.
Програмата в земеделието до края на 2024 г.
На последното си заседание правителството се запозна и с резултатите от предишното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, на което бяха разисквани проблемите на селскостопанските пазари, възникнали след февруари 2022 г.. Петте най-засегнати държави членки на ЕС, в това число и България, продължиха да настояват за удължаване на забраната за внос на определени селскостопански продукти поне до края на 2023 г., както и за по-адекватно финансиране за компенсиране на загубите на земеделските производители вследствие на войната в Украйна.
Европейската комисия информира министрите, че Платформата за координация с Украйна, Молдова и петте държави членки на първа линия, продължава да работи върху решения за улесняване на износа от Украйна и подчерта, че към настоящия момент тя постига положителни резултати, като създаденият оперативен план за развиване на капацитета на Дунавския коридор. Обсъждат се също алтернативни маршрути през Балтийско и Адриатическо море.
Съветът призова за по-нататъшно укрепване на коридорите на солидарността, проучване на нови варианти за маршрути, като същевременно се запази защитата на вътрешния пазар, и единодушно осъдиха блокирането на Черно море от страна на Русия.
Министрите подчертаха необходимостта от наблюдение на капацитета за съхранение в държавите членки, съседни на Украйна, за да се подобри прозрачността относно запасите. Държавите членки се обединиха около становището, че ЕС трябва да продължи да подобрява наблюдението на пазарите, за да може да реагира съответно на всяко развитие и да предвижда потенциални кризи.
В продължилата дискусия по оценките на регламента за устойчивата употреба на продукти за растителна защита ЕК е потвърдила, че има необходимост от ревизиране на Директивата за устойчива употреба на пестициди. И понеже е трудно да се направи обективна оценка за последствията от прилагане на амбициозните цели на Регламента, се счита, че проучването трябва да бъде обсъдено подробно и задълбочено на ниво работна група към Съвета на ЕС.
Някои държави членки се противопоставят на въвеждането на задължителните цели за намаляване на национално ниво и настояват за повече гъвкавост. Мнозинството делегации са загрижени относно определението за „чувствителни зони”, ниската наличност на нехимически алтернативи на пестицидите, въздействието върху цените на храните и продоволствената сигурност, както и потенциалното непропорционално увеличение на административната тежест върху малките ферми.
В заключение, Съветът е обсъдил предложението за регламент за растенията, получени чрез някои нови геномни техники, и храните и фуражите от тях. Тези техники отварят множество възможности за производство на храни по по-устойчив начин, като например култури, които изискват по-малко вода, торове или употреба на фитосанитарни продукти. Предложението има за цел да даде възможност на агрохранителния сектор на ЕС да допринесе за постигане на целите за иновации и устойчивост, съгласно Европейския зелен пакт и съпътстващите го стратегии, както и да подобри конкурентоспособността на сектора, като същевременно се поддържа високо ниво на защита на здравето и околната среда. Като цяло делегациите приветстваха законодателното предложение.
Фокус е поставен и върху предложението от страна на държавите членки, в контекста на необходимостта от осигуряване на гъвкава и устойчива продоволствена система. Държавите членки очертаха аспектите на предложението, които считат за най-значими, а именно, че е необходимо допълнително време за анализ на предложението, което следва да гарантира запазване на високите стандарти за безопасност на биотехнологичните продукти.
