В първия текст по темата за увяхването по доматите ви запознахме с гъбната болест трахеомикоза вертицилиум, поразяваща проводящата система на културните растения. Втората подобна болест е фузариозата, причинена от патогена Fusarium oxysporum, който също засяга проводящата система и силно питиска растежа на културите.
Увяхването започва от долните листа и постепенно обхваща и по-горните етажи. Листата завяхват и пожълтяват и впоследствие растенията загиват. Основата на стъблото е изцяло или частично кафява. Кореновата система загнива. Това е отличителен признак за разграничаване от вертицилийното увяхване, при което кореновата система изглежда здрава.
При анатомични изследвания кафявият пръстен в напречния пререз на стъблото е важен признак за диагнозата. В напреднал стадий на болестта пораженията са видими и в проводящата система на разклоненията.
Причина за увяхването може да бъде и бактерията Pseudomonas solanacearum. Болестта протича бързо. Патогенът поврежда проводящата система. Това определя болестта като трахеобактериоза. Отличителен признак е жълтеникавата бактерийна гной (ексудат) от повредения ксилем на проводящите съдове.
Благоприятно за фузарийното увяхване е топлото време (около 26 - 28°С). Причинителят прониква през корените дори и при липса на рани. Гъбният мицел се развива предимно в проводящата система. Колкото по-младо е растението, толкова по-кратък е периодът до появата на признаците (т. нар. инкубационен период). За заразените млади растения той е около 5 – 6 дни. Растенията, засадени в почви с кисела реакция и с по-лек механичен състав (песъчливи), са по-застрашени от фузариозата.
Болестта е опасна и за растенията от сем. Тиквови. Най-застрашени са дините. Болестта протича бързо. Напречният пререз на стъблото открива поразените проводящи съдове, които са жълто-кафяви. В основата на стъблото има загнила тъкан. В тази зона може да се образува надлъжна цепнатина. При висока влага се образува и белезникав налеп.
Причинителят на фузариозата напада различни растителни видове чрез специализирани форми. Така при доматите е установена Fusarium oxysporum f. sp. lycopersici, а при краставиците F. oxysporum f. sp. niveum.
Патогенът образува специфични спори, изместни като конидии. Те са органи за безполово размножаване. Чрез тях той се запазва в почвата. Запазването става и чрез хламидоспорите, които са тъканни уплътнения.
Предотвратяването на фузарийното увяхване изисква преди всичко комплекс от мерки. Развитието на патогена във вътрешността на растенията не позволява успешна химиотерапия, както е при някои други гъбни болести. Ето защо поддържането на високо агретехническо ниво е от първостепенно значение:
* редуване на културите – спазването на четири- петгодишен сеитбооборот с култури, които не са податливи на патогена;
* събирането и унищожаването на растителните остатъци след реколтирането на площите също е важна мярка;
* спазване на оптимални сеитбени норми;
* закаляване на разсада;
* използнаве на обеззаразен субстрат при разсадопроизводството;
* балансирано торене и оптимален воден режим;
* използване на устойчиви сортове.
Употребата на медсъдържащи фунгициди има предпазно действие в началните стадии от развитието на културните растения. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
