След като на Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство браншовите организации представиха до болка познатите проблеми, за които неведнъж през последните 10 години са сигнализирали властта, но без видими реакции от страна на политиците, участници в срещата посочиха и един плюс от това заседание. Обещанието на администрацията да дискутира с фермерите промените в Стратегическия план, по които през последната година всичките 17 организации в секор „Плодове и зеленчуци” изпращаше до агроминистерството с не едно и две искания за спешни промени по отношение на новите интервенции.
Пред Синор.бг част от членовете на съвета остро разкритикуваха и някои промени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чиито насоки са качени за обсъждане, като в частта инвестиции в екологични и дигитални проекти така наречените “чувствителни сектори” са отрязани като приоритетни. И вместо проектите им да бъдат оценявани с максиалните 20 точки, каквато беше първоначалната идея, те ще получават 15 точки, което е напълно необяснимо като промяна. В същото време 20-те точки ще отиват към фирми, доказали висока печалба, съотносима с инвестицията, която искат да направят. В тази връзка градинар, който е наблюдавал работата на един от най-добрите оценители в Европейската комисия, съобщи пред Синор.бг, че основно правило на европейското подпомагане е субсидиите да отиват у хора, които наистина се нуждаят от подкрепа. И когато те се дават печеливши фирми, които сами могат да реализират инвестициите си, това в ЕС се нарича „мъртва помощ”.
„На какво основание силните финансово компании в сектора ще получават 20 точки за проектите си, а ние, които заради климатичните промени неистово се нуждаем от капково напояване, от противоградови и други системи ще бъдем пренебрегвани”, риторично попита участник в Консултативния съвет.
На 16 август експерти от агроминистерството проведоха работна среща с представители на браншовите организации, където в обобщен вид бяха представени отделните пакети от искания, гарантиращи онова подпомагане, което би стопирало срива в производството на плодове и зеленчуци, наблюдавано за последните 10 години.
Едно от основните искания, което е подкрепено от почти всички организации в сектора е да се премахне заложената планирана максимална ставка, която в голяма част от мерките е изключително ниска и не кореспондира с ангажиментите, които трябва да поемат производителите със завишените разходи за производството.
От името на Добруджанския овощарски съюз, Съюза на Дунавските овощари, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Националния съюз на градинарите в България и Националната био асоциация, като това предложение се подкрепя и от други организации, се посочват искания и за промени в екосхемата I.В.4 - за намаляване използването на пестициди.
По екосхемата за екологично поддържане на трайните насаждения:
1. Промяна в изискването за засяване на азот фиксиращи култури.
2. Актуализация на ставката, която е по - ниска с 37% от тази, с която трайните насаждения и лозята бяха подпомагани досега по мярка 10 „Ерозия на почвата” в предния програмен период. Разходите за поддържане на насажденията във вид съгласно изискванията на схемата са многократно завишени (горива, специализирана техника, работна ръка, семена), а одобрената по приетия стратегически план ставка е изключително ниска и неатрактивна, за да се поемат ангажименти по схемата.
Екологични трайни насаждения, междуредия - Да се увеличи бюджетът по тази схема като се планираната адекватна единична ставка .
3. Да се заличи интервенцията екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми или така познатите „дивечови ниви“ най-вече от ловни концесионери или ползватели на ловни полета. Два пъти по-ниски са ставките по други еко схеми за други стопани и култури, които произвеждат продукция.
Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури
1. Да се включат трайните насаждения като допустими култури по схемата за разнообразяване на отглежданите култури в стопанството.
2. Да отпадне ротацията на културите при хидропонното отглеждане. При почвено отглеждане ротацията да не е времево ограничена, а да бъде в рамките на една стопанска година, както е при биологичното производство, което се признава за ефективно редуване на културите. Освобождаването от изискванията за оранжерии на хидропоника няма да доведе до неизпълнение на целите на тази схема, защото те не са голяма площ като хектари и са нищожен процент от обработваемата площ в страната.
Предложенията по обвързаното подпомагане
При подпомагане на доходите за производството наплодове:
Производителите на сливи и десертно грозде да се подпомагат с еднаква ставка с всички останали овощни видове. Следва от разчетите да се извадят джанките като недопустими за подпомагане, като се прилага по-ефективен контрол. Увеличаване на размера на ставката по обвързаната подкрепа на поне 25% от разходите за производство по технологични карти. В момента тя е между 5% и 10% от разходите ни за производство.
Предложения при оранжерийното производство
Разделяне на оранжериите на отопляеми и неотопляеми по отношение на обързаното подпомагане, а и не само.
2. Увеличаване на размера на ставка по обвързаната подкрепа на поне 25% от разходите за производство по технологични карти. В момента тя е 1900 лв/ха което е 5% от разходите ни за производство.
3. В изискванията за допустимите площи по интервенцията „Обързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство“ да се намалят минималните разходни норми на семена и посадъчен материал за единица площ на хектар по отношение на пипер. В момента минималната сеитбена норма кг/ха при сеитба на семена е 0,40 и минималният брой растения на хектар при използване на посадъчен материал е 45 000 бр., което е много за оранжерии.
4. Намиране на вариант за подпомагане на оранжериите на хидропонно отглеждане във връзка с компенсиране на отпадналото обвързано подпомагане
5. Компенсациите и подпомагането за енергийните помощи за оранжериите да е на годишна база и въз основа на реално извършените плащания за енергийните ресурси през година
6. Да се включи в подпомагане производството на разсад в оранжериите като върху тези площи в оранжерията да се гарантира, че няма да се произвеждат други култури в останалата част от годината, за да има достатъчно време за дезинфекция на площите и гаранция за производство на здрав-обеззаразен разсад.
По обвързаното с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони
1. Схемата да отпадне, за да не се повтори феноменът „тиква“.
2. Бюджетът на тази схема да бъде прехвърлен по Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодове за компенсиране намалената ставка от включването на сливата и десертното грозде в основната група.
3. Зеленият грах – полско производство да се включи за подпомагане като протеинова култура. Няма обяснение защо от подпомагането за протеинови култури е изваден зеленият грах, който е търсена култура и предназначена за храна на хората, а не като фураж за животните и на практика се лишават от възможност за сеитбооборот производителите на зеленчуци и сладка царевица.
4. Няма логика условията и ставката за картофи за нишесте да е по-висока от тази за лук и чесън и следва да се уеднаквят условията и изискванията, както и ставките за трите култури в тази група. Предвид че няма предприятие за производство на нишесте в България е нормално да няма такава схема. Ако все пак остане схемата, да се изисква документ за сертифициран посадъчен материал по конкретна сортова структура на картофите за нишесте. Да се намали бюджетът спрямо реално планиране на производство на картофи за нишесте.
Предложения по „Развитието на селските райони”
Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия
По еко схемата за насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия, да отпадне изискването за неизползване на продукти за растителна защита и торове.
Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт
Настояваме да отпадне ангажиментът за задължителна продажба през лицензираните стокови борси и тържища и контролът от продажбата на 90% от продукцията.
Настояваме държавата да поеме разходите за лабораторно изследване на плодовете и зеленчуците или акруализация на бюджета и ставката, за да се ангажират производителите на плодове и зеленчуци с нейното прилагане.
По втори стълб да се окрупнят някои от инвестиционните схеми свързани с еко-изискванията за опазване на околната среда, тъй като е не логично едно и също предприятие да кандидатства 2 пъти, за да отдели конкретни инвестиции в два отделни проекта след като е възможно да се оценят конкретно части от инвестициите по стойност или относителния им дял от общия проекта свързани с екологията.
Асоциацията на овощарите в България има следните предложения по обвързаното с подпомагането производство.
Увеличаване на планираната ставка за плодове с 25%, както и на планираната максимална ставка.
- Изравняване на подпомагането между основната група плодове и сливи и десертно грозде;
- Премахване на направлението Планински плодове и зеленчуци и насочване на освободения бюджет към групата на плодовете и зеленчуците. Това ще допринесе за увеличаване на ставката за плодове, което с оглед инфлацията през изминалите 2 години е напълно обосновано;
- Изключване на джанките от групата на подпомаганите видове по интервенцията.
По екосхемите - Намаляване на бюджета по еко схема „Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура“ и насочване на повече финансов ресурс към еко схемите, които са допустими за заявяване от производителите на плодове.
Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – необходимо е поне двойно увеличение на ставката за трайни насаждения, за да се постигне желания резултат от прилагане на схемата. В момента ставката е твърде ниска на фона на ангажиментите и разходите, които се извършват. Това е проблемът и при останалите еко схеми, касаещи трайни насаждения.
Еко схема за екологично поддържане на трайни насаждения: Отпадане на изискването за засяване на тревни смески/азотфиксиращи култури; Увеличаване на нивото на подпомагане, тъй като то към момента е планирано с 37 % по-ниско от ставката на площ по аналогичното направление „ Борба с почвената ерозия“ от мярка 10 в изминалия програмен период. Същевременно дейностите, произлизащи от ангажимента са по-скъпи вследствие на инфлацията.
Националната био асоциация предлага по отношение на обвързаното производство сините сливи и десертното грозде да преминат към основната група култури, да се подпомагат с еднакво ниво на подкрепа, без модулация за първите 50 ха.
По всички интервенции да се приложи модулация на подпомагането според големината на стопанствата;
2. Сливи и десертно грозде - да се изключи подпомагането за джанки и да се подпомагат адекватно спрямо културите от основната група;
3.За картофи да се изискват документи за закупени семена/посадъчен материал с конкретни сортофе картофи за производство на нишесте;
4. Да се намали бюджетът за интервенцията за картофи за нишесте, лук и чесън, съобразно обстоятелството, че няма производство на картофи за нишесте в България;
5. Да се диференцира подпомагането за оранжерии спрямо това дали са отопляеми или не.
Да има диференциация в подкрепата за отопляеми/неотопляеми оранжерии.
За културата "картофи" да се изискват документи за закупени семена и да се подпомагат определени сортове за производство на нишесте;
Поетапно с 10% годишно да се повишава изискуемият добив по интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите; да се намали амортизационният срок на трайните насаждения и да се подпомагат само в рамките на амортизационния срок; да се предвидят разпоредби да не се продава продукцията на минимални цени.
Състоянието на възрастта на трайните насаждения да се следи чрез Регистър на трайните насаждения и да не се намесва Наредбата за цените на трайните насаждения.
Сред другите предложения на Националната био асоциация и искането изцяло да отпаднат бързорастящите дървесни видове от екосхемата от екосхемата за възстановяване на почвения потенциал при трайните насаждения – да се предостави възможност за признаване като органичен подобрител остатъчните количества от угниването на листа, тревна маса и нарязани клони, които не се прибират а остават в масива с трайни насаждения.
При обвързаната подкрепа, насочена за насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия, се предлага при екосхемата за насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия, да отпадне изискването за неизползване на продукти за растителна защита и торове.
Настояваме да се въведе възможност за комбинирано производство между устойчиви сортове и биологично земеделие.
Настояваме да допустимата площ на подпомагане да се увеличи до 50 ха.
По интервенцията подпомагаща стари сортове, предлагат:
- да се запази предишният списък на старите сортове, като само се допълни с нови;
- да се подпомагат площи до 50 ха;
- да се въведе възможност за комбинация между стари сортове и биологично производство.
Настояваме отнетите средства от първи стълб на Стратегическия план, в неговия предишен вариант, които бяха за биоземеделие и бяха дадени за консултански услуги, отново ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ ЗА БИОЗЕМЕДЕЛИЕ във ВТОРИ СТЪЛБ ПО СХЕМИ И МЕРКИ ИЗЦЯЛО АНГАЖИРАНИ С БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО. Желаем, през този програмен период да се въведе експериментално в България,
Предложения на „Асоциацията на овощарите в България“
По отношение на екосхемите:
- Намаляване на бюджета по еко схема „Поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура“ и насочване на повече финансов ресурс към екосхемите, които са допустими за заявяване от производителите на плодове.
- Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – необходимо е поне двойно увеличение на ставката за трайни насаждения, за да се постигне желания резултат от прилагане на схемата. В момента ставката е твърде ниска на фона на ангажиментите и разходите, които се извършват. Това е проблемът и при останалите еко схеми, касаещи трайни насаждения.
- Екосхемата за намаляване използването на пестициди: Разходите, възникващи от поемане на ангажимент по схемата, са твърде високи в сравнение с подпомагането, което би се получило. Категорично е необходимо да се увеличи нивото на подпомагане, а съответно и бюджета по схемата.
- Екосхемата за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми - да отпадне като интервенция; планираното подпомагане е твърде високо на фона на дейностите по ангажимента
- Екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури: да се включат трайните насаждения като допустими култури по схемата.
По отношение интервенциите от Втори стълб на ОСП:
- Интервенция „ Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви на климатичните условия“:
- да отпадне изискването за неприлагане на продукти за РЗ и торове – мотивът тук е, че сортовете са устойчиви не на болести и неприятели, а на климатични условия.
- Да отпадне ограничението за заявяване на до 5 ха от вид култура за стопанство
- Интервенция „ Намаляване употребата на продукти за РЗ и торове чрез контрол на крайния продукт“ :
- Да отпадне дискриминиращото изискване продукцията да бъде продавана на лицензираните стокови борси и тържища.
- Да отпадне изискването за лабораторен контрол на 90 % от продукцията
- Планираното ниво на подпомагане е твърде ниско, за да покрие разходите, произтичащи от изпълнението на изискванията: или да се увеличи нивото на подпомагане до адекватно такова на разходите, или да се търси вариант, държавата да поема разхода за лабораторните анализи на продукцията
4. По отношение на интервенциите в „Биологично растениевъдство“ – да отпадне изискването за заявяване на площи с биологична люцерна само в комбинация с биологично животновъдство.
Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните самостоятелно внася следното искане – по I.А.4. - Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия, при екосхемата за насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия , изискването за неизползване на продукти за растителна защита и торове да отпадне, а мярката задължително да се комбинира и с биологичното производство, защото голяма част от тези сортове са защитени и трябва да се заплаща Роялти.
II.А.11 - Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт - да отпадне ангажиментът за задължителна продажба през лицензираните стокови борси и тържища и контрола от продажбата на 90% от продукцията. Предлагат тази схема да се прилага за всички, но само след осигуряване на средства за лабораторни анализи и оторизирана за това лаборатория-ии. В противен случай разходите за лабораторните анализи ще обезсмислят подпомагането по схемата.
Добруджанският овощарски съюз; Съюзът на дунавските овощари; Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция; Националният съюз на градинарите в България и Националната био асоциация имат доста предложения. Първото е за премахне на заложената планирана максимална ставка, която в голяма част от мерките е изключително ниска и не кореспондира с ангажиментите, които ще поемат нашите производители и завишените разходи за производството - 1.1 Справедливо разпределение на средствата на база разходите за производство по НТП.
По екосхемата за намаляване използването на пестициди:
1.Включване използването на полезни насекоми или т.н. „биоагенти“, които са единственият вариант за РЗ в биологичното земеделие и са най- голямата алтернатива на използването на пестициди в растениевъдството. Включването на полезни насекоми (биоагенти) и микроорганизми като възможност за борба срещу вредните насекоми и болести по растенията и ще има реален ефект.
2. Актуализация на ставките по схемата за трайни насаждения съобразно обективните разходи за производство. Предложените ставки съпоставими с разходите за производство на съответните култури трябва да бъдат съобразени със себестойността на културите по технологични карти.
3. Оранжерийното и полско производство на зеленчуци и ягодоплодни да бъде допустимо по схемата за намаляване използването на пестициди.
Интересно ще бъде каква част от тези предложения ще намерят място в крайния вариант на Стратегическия план.
Екатерина Стоилова
