По-висок темп на инфлацията в сравнение със средните стойности за държавите-членки на Европейския съюз и слаба вероятност да изпълним Маастрихтския критерий за инфлацията, от който зависи присъединяването ни към еврозоната до 2025 г., прогнозират изследователите от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките. Основно, причините за това, са предизвикани от външни фактори – високите цени на енергоресурсите и военният конфликт в Украйна, но не бива да се изключват и някои противоречиви решения в областта на икономическата политика, като провеждане на мерки, несъобразени с реалните финансови възможности на страната, липса на политически консенсус по важни за страната въпроси и др.
Това се казва в макроикономическата прогноза на икономистите на БАН за периода 2023-2025 г., основана на допускания на икономическото развитие по отношение на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, очертани в Средносрочната бюджетна прогноза за същия период.
По-високата инфлация от обичайната през последните години и заявеният стремеж към фискална консолидация у нас ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата, което ще доведе и до относително по-слаб растеж на потреблението, смятат учените. Според тях възстановяване на вътрешното търсене се очаква едва през втората половина на прогнозния период, заради комбинацията от реално повишение на доходите и намаляване на инфлационния натиск. Ако няма нов шок върху енергийните цени, икономиката ще навлезе в период на дезинфлация, но процесът ще бъде по-скоро бавен.
Приносът на външното търсене за икономическия растеж за целия прогнозен период ще остане отрицателен, гласи прогнозата. Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП ще намалее до около 1.7% през 2023 г. Очаква се, през 2024 г. БВП да надхвърли 200 млрд. лв. в номинално изражение, заради високата инфлация през последните две години.
Прогнозата в средносрочен план е за икономически растеж от порядъка на 3.0-3.5% годишно, като нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и желанието за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Сериозна неяснота съществува и по отношение на пазара на труда, смятат учените. Според тях не се очаква осезаемо повишаване на безработицата, въпреки нарастването на заплащането на труда през последните месеци. Това до голяма степен се обяснява с влошаващата се демографска ситуация в страната, а не толкова с икономическата активност, заради което и състоянието на пазара на труда е неустойчиво.
Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация, се казва в макроикономическата прогноза на икономистите. За учените фискалната консолидация и изпълнението на Маастрихтския критерий за бюджетния дефицит ще са възможни само при постигане на политическа стабилност.
Продължаването на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период, смятат икономистите на БАН. Прогнозата им е, че публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30% от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.
Макроикономическата прогноза за 2023-2025 г. е част от Годишния доклад на ИИИ при БАН за 2023 г., който предстои да бъде публикуван.
