На финала на предишния програмен период ясно се вижда, че бюджетът по подмярка 4.2 за преработката на селскостопански продукти, подпомагани по линия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., основното финансиране отиде за инвестиции в мандри, месопреработващи предприятия и розоварни, част от които обаче вече не работят или натоварват минимална част от мощностите си. В същото време заради кризите от последните три години и поскъпването на оборудването представители на тези приоритни за подпомагане бизнеси масово се отказваха от изпълнение на одобрените проекти, затова и вероятността средствата по старата ПРСР да не бъдат усвоени е твърде голяма.
От първи април 2023 г. ще започне заявяването по линия на директните плащания
В същото време, при преработката на селскостопански продукти остана един подсектор – този на производството на фуражи, към който до този момент липсваше каквото и да е подпомагане по линия на ПРСР, тъй като средствата се изчерпваха от приоритетните млеко- и месопреработватели.
Затова и преди седмица в писмо до Министерството на земеделието и с копие до фонд „Земеделие" председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи (в който членуват над 60 предприятия) Елена Цветанова предложи да бъде прехвърлен бюджет към приключилия прием по 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, така че проекти на фуражните заводи да могат да получат дългоочакваното подпомагане. Другият мотив това за искане е, че дори по Плана за възстановяване и устойчивост фуражните предприятия дори изцяло са изключени от инвестиционна подкрепа.
Според членовете на съюза „единственият шанс проекти извън приоритетните сектори да достигнат до подпомагане, което не се е случвало в последните години, е да бъдат подкрепени подадените проекти по процедура № BG06RDNP001-4.015 по следния начин:
* Да бъде потвърдено със запитване, желанието на кандидатствалите дружества да изпълняват подадените проектни предложения във връзка с драстичната промяна на конюнктурата в секторите млекопреработка, месопреработка и преработка на етерично-маслени култури.
* Да бъде използвана добрата практиката за наддоговаряне, но процентът да е по-висок, например 40 или 50%, за да не се чака 2-3-4 и дори 5 и повече години, а да започне изпълнението на всички проекти. Отлагайки одобрението на проектите и подписването на договори, конкурентоспособността на бизнес идеята може да загуби актуалност, а оборудването и технологиите по проекта да загубят всякаква иновативност.
* Да бъде прехвърлен допълнителен бюджет по мярка 4.2 на ПРСР. Предлагаме това увеличение на бюджета да стане за сметка на идеята за индексиране на цените на проектите, които все още не са изпълнени.
В писмото експертът Елена Цветанова припомня, че „при управлението на бюджета на мярката не бе приложен интегриран подход за подкрепата за преработка на азотфиксиращи култури – люцерна, пешак, аспержов боб, вигна, нахут, детелина, бакла, грах, фий, еспарзета, звездан, бурчак, фъстъци, които са част от стратегията на ЕС за намаляване на азотното натоварване. Увеличаването на площите с азотфиксиращи култури - освен с прекия екологичен ефект води и до намаляване на разходните норми за влаганите азотни торове, което при увеличените им неколкократно цени, може да повиши рентабилността на земеделското производство едновременно в животновъдството и полските култури. Логиката на подкрепата на чувствителните сектори от преработката е точно с интегриран подход, да бъде подкрепено животновъдството и политиките в растениевъдството. За разлика от преработката на месо и мляко, които са преосигурени с оборудване, предприятията производители на фураж, който е критично важен за ефективната работа на чувствителните сектори, включително с използване на азотфиксиращите култури, не са подпомагани вече в два последователни програмни периода.
Именно затова и от браншовия съюз очакват бърз отговор на поставеното предложение.
