В предишните текстове на експерта Антоний Стоев бяха представени продуктите за растителна защита (ПРЗ), чиито активни вещества са химически съединения, поразяващи вредителите - всякакви насекоми и други организми. Самото име на пестицидите означава „убиващи вредителите”, като освен химическите елементи в арсенала на растителната защита повече от половин век са включени и биопестицидите. Характерното за тях е, че съдържат различни биоагенти – едноклетъчни, многоклетъчни и даже субклетъчни организми.
Листни въшки застрашават растенията в парници и оранжерии!
Още през последните тридесет години на 20-и век в селското и горското стопанство широка употреба добиха препаратите, съдържащи спори и кристали на Bacillus thuringiensis (вид бактерия, бацил). В Европа и САЩ са разработени препарати като ентобактерин 3, дипел, бактоспейн и др., които се прилагат самостоятелно или комбинирано с химически препарати за създаването на растителнозащитните технологии. Ето някои примери:
- срещу гъсениците на пеперуди (голяма зелева – Pieris brassicae, зелев молец – Plutella maculipennis) и др.;
- срещу вредни гъсеници в трайни насаждения (бяла овощна пеперуда - Aporia crataegi, ябълков молец - Hyponomeuta mallinella, гъботворка – Limantria dispar, пръстенотворка - Malacosoma Neustria) и др.;
- лозя (гроздови молци).
В горското стопанство, където горите също са застрашени от вредители, например гъботворката, пръстенотворката също се лекуват по този начин. Във всички случаи попадналите върху растителната повърхност биаогенти заразяват листогризещите гъсеници на вредителя. След около седмица тяхната смъртност вече е масова. Като при тази борба специалистите трябва да правят периодичен отчет – на 2, 5 и 7 дни след третирането на растенията със съответния препарат.
Възможно е комбинирано приложение на бактерийния препарат с класически, съдържащ химическо съединение, чиято концентрация е намалена.
Какви са предимствата на биопрепаратите?
На първо място е безопасността за полезните животни в екосистемите. Чрез тях химическите препарати за растителна защита могат да бъдат изключени от широколистните гори. В практиката трябва да бъде осигурена безопасност за хранителната среда на гъсениците на копринената пеперуда в рйони, където има развито бубарство.
Основното е да се знае от какво зависи ефикасността на биологичните препарати. Специалистите трява да се съобразяват с вида на съответния вредител. Установено е, че гъсениците на различните видове пеперуди имат различна чувстителност към биоагента. От значение са още метеорологичната обстановка, възрастта на гъсениците по време на употребата, тяхното физиологично състояние и плътността на популацията в нападнатия участък.
От значение са и веществата, излъчвани от самите растения. Веществата, известни като фитонциди, могат да повлияят върху стомашната микрофлора на гъсеницата. Това от своя страна се отразява върху протичането на болестта (патологичния процес). Листата на някои растения отделят вещества, които потискат Bacillus thuringiensis, т. е. имат инхибиращо действие.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
