За първи път Европейската Комисия с експерти от генерална дирекция „Земеделие” и звеното за подкрепа на Европейско партньорство за иновации в земеделието (ЕПИ АГРИ) организираха в София среща за обмяна на опит между държавите членки в областта на съветническите услуги. В нея са участвали експерти от Министерството на земеделието и Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), като основната цел е да се намерят точните партньори за участие в мрежата между съветници, земеделски производители, изследователи, необходими за прилагането на иновациите до 2030 г.
Подготовката за съветническите мрежи е задължителна за прилагане на програмата Хоризонт Европа. При срещата заместник-министърът на земеделието Георги Събев е посочил, че за постигането на тази цел, както и за подобряване на взаимодействието по веригата „Научни изследвания – съвети в селското стопанство – земеделски бизнес” основна роля ще играят мрежите и консултантските услуги в рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП).
В тази връзка, „за България е много важно да развива и повишава капацитета на службата за съвети в земеделието и да поддържа активно сътрудничество на ниво ЕС по отношение на мрежите и консултантските услуги на ОСП.
Необходимо е още да се подобри сътрудничеството между земеделските стопани и преработвателния сектор, както и осигуряване на пазарен достъп на дребните фермери чрез развитие на късите вериги за доставки. Местните пазари са от голямо значение за разкриване на икономическия потенциал на регионалните традиционни храни“, допълни заместник-министърът.
Зам. министърът обясни също, че правилното приспособяване спрямо климатичните промени е необходимо да се постигне чрез прилагане на екологични и щадящи климата земеделски практики. „Сред целите за България е и развитието на биологичното земеделие, също и насърчаването на иновациите, цифровизацията, модернизирането на консултантските услуги, както и развиването на Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS)“, информира още заместник-министър Георги Събев.
Според него е необходимо да се намали разликата в доходите между селскостопанския сектор и останалата част от икономиката, както и между малките и средни стопанства в сравнение с по-големите. Затова ще се търси баланс при териториалното развитие в селските райони, като ще се наблегне на помощта за земеделските стопанства в планински райони и райони с природни или други специфични ограничения - цел, към която България трябва да се стреми.
Събев обобщи, че е бързо трябва да се създаде рамка за управление на риска и кризите за предотвратяването на природни бедствия, болести и за застрахователни инструменти. „Надявам се, че това събитие ще бъде и добра възможност за създаване на контакти за бъдещи партньорства в областта на консултантските услуги в земеделието и иновациите за постигане на ефективно и модерно земеделие в цяла Европа“, завърши Събев.
