Когато през януари т.г. си пожелавахме здраве и плодородна година, никой не предполагаше, че след две тежки години на ковид изолация над всички нас с гръм и трясък ще се стовари нова, този път катастрофална криза – породена от една братоубийствена война, случваща се близо до нашите граници и издълбоко променила икономиките на всички европейски държави.
Без да навлизаме в подробности за огромните негативи, породени от проблемите с газовите доставки, скъпите горива и инфлацията, покосили всички отрасли на родната икономика, ще направим кратка рестроспекция на провалените очаквания на работещите в селското стопанство. Защото за всички тях 2022 година беше последната, в която фермерите можеха да представят своите виждания за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), така че до 2027 година да преодолеят досега наслагваните огромни диспропорции в подпомагането – особено по отношение на превърналите се в уязвими сектори, каквито са животновъдството и производството на плодове и зеленчуци.
Ще попитате защо едва през тази година браншът стигна до прозрение, че от него не зависи нищо що се отнася до политиките в агросектора. Отговорът е лесен – защото всички те много добре помнят 2018 г., когато администрацията започна подготовката по новия Стратегически план за развитие на земеделието през следващия програмен период. И още тогава на фермерите гръмогласно беше обещавано как техният глас ще бъде чут в подготовката на новите мерки, заложени в този план. Само че нито през 2018 г., нито през последвалите я четири години до есента на 2022-а, когато преживяхме смените на два редовни и три служебни кабинета, администрацията не се опита да защити интервенции, предлагани от самите браншови организации. И това беше прозряно от бранша едва при внасянето на плана в Европейската комисия, защото за трети пореден път след влизането на България в ЕС родните чиновници държат да спазват стриктно правилата на Брюксел, пренебрегвайки потребностите на бизнеса. Без да защитават своите фермери, така както го правят правителствата в Полша, Чехия и останалите държави в Източна Европа.
Фермерските предложения по плана, направени през последните пет години на обсъждания, бяха продиктувани от практиката и в тях имаше много положителни идеи, чието прилагане би могло да вдигне на крака производството на пресни плодове и зеленчуци например. Същото се отнася и за животновъдството, чиито проблемни интервенции бяха заложени още в периода 2018-2020 г., но тяхното унищожително действие беше прозряно от бранша едва през 2022 г., когато се видя, че администрацията просто е преписала голяма част от мерките от стария програмен период. И тази огромна несправедливост беше прозряна от фермерите едва след като в края на ноември тази година за първи път видяха окончателния вариант на този план!
Различният аршин, с който мерят стратегическите планове на новите и старите държави в ЕС
Веднага след като служебният кабинет изпрати в Брюксел последния вариант на Стратегическия план, в страната изригнаха маса протести срещу сътвореното от българската администрация. И понеже време за реакции не им беше дадено – в противен случай България щеше да остане единствената държава в ЕС без одобрен Стратегически план, а това означаваше – провал на Кампанията за директните плащанвия през 2023 г., затова и земеделците преглътнаха огорчението! Но само временно, като поставиха искане веднага в началото на 2023 г., при първия възможен срок, българската администрация да поиска от Еврокомисията промени в нашия план! Дали това ще получи, можем само да гадаем!
Затова и в последния работен ден от тази година единственото, което Синор.бг иска да пожелае на читателите си и на цялата земеделска общност, е да посрещнете със здраве и мир Новата 2023 г.! И да запретнете ръкави, както винаги сте го правили, за да навлезете в новия програмен период с ентусиазъм и спечелени битки!
Екатерина Стоилова
