България подкрепя общите цели за намаляване на употребата на пестициди и ограничаване на риска върху околната среда и здравето, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“, но тези изисквания не трябва да застрашават селскостопанското производство и неговата конкурентоспособност. Тази позиция е изразена от зам. министъра на земеделието Георги Събев на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, където наред с останалите теми е дискутиран и Регламентът за устойчивата употреба на продукти за растителна защита.
По искане на българските земеделци Събев е посочил, че е важно да бъдат отчетени различията и специфичните особености в отделните държави членки, така че за земеделските стопани да бъдат осигурени достатъчно налични ефективни алтернативи на химичните продукти за растителна защита. В тази връзка водещ приоритет трябва да бъде гарантирането на продоволствената сигурност.
На заседанието беше направена и проверка на пригодността на законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните. Страната ни защитава позиция, че е нужен хармонизиран подход на ниво ЕС за унифициране на стандартите и изискванията във всички държави членки, при равни условия, освен това е наложително да бъде предвидено специфично законодателство за някои видове животни, за които към момента липсва. Приоритет при преразглеждането и изменения на законодателството трябва да е действителното подобряване на здравето на животните и всички произтичащи от това ползи, но в контекста на гарантиране и подкрепа за увеличаване на финансовата стабилност и възвращаемост на стопанствата и в сектор „Животновъдство“ като цяло.
Акцент в дискусиите между министрите е как да бъде продължена помощта за засегнатите селскостопански сектори. Заради продължаващата война в Украйна и произтичащите от нея проблеми в икономиките на страните би следвало да се използват всички налични възможности и инструменти, сред които и кризисния резерв на ЕС, е посочил Събев.
„Интензивният внос на слънчоглед от Украйна през последните 6 месеца намали в значителна степен възможностите за своевременна реализация на продукцията на българските производители. Заедно с високите разходи за производство и ограничен складов капацитет на производителите на слънчоглед, царевица и други - това води до липса на достатъчна ликвидност и нормално стартиране на есенната сеитба“, посочи заместник-министърът. По думите му продължава и несигурната ситуация в сектор „Животновъдство“, и по-специално в сектора на млякото и млечните продукти, където въпреки сравнително високите изкупни цени, производството намалява.
Общите перспективи за реколтата през следващата година вещаят затруднения при осигуряването на торове, това ще повлияе негативно върху добивите от новата реколта. Според Събев на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10% при реколтата на пшеница през 2023 г. и за намаление при ечемика и рапицата, съответно с 12% и 14%.
По време на срещата участниците разгледаха и Регламент на Съвета за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Средиземно и Черно море. „През изминалите няколко години се положиха много усилия за постигане на целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море, но продължава да бъде предизвикателство устойчивото управление на споделените с трети запаси“, разясни заместник-министър Събев. Той изрази увереност, че чрез реципрочното прилагане на мерките за управление от страните в целия Черноморски басейн може да се постигне тази цел.
На срещата бяха дебатирани и възможностите за установяване на многогодишни квоти. „Безспорно, въвеждането на този тип квоти ще доведе до много по-голяма предвидимост за сектора“, подчерта Георги Събев. И допълни, че към идеята е подходящо да се обмисли установяването на механизъм за индикативни нива на общ допустим улов и квоти за следващ период, но не по-късно от една година преди изтичането на предходния.
В рамките на Съвета бе изразена и българската позиция за подкрепа на въвеждането на хармонизирано етикетиране на равнище ЕС, като страната ни очаква Европейската комисия да представи законодателно си предложение по темата в рамките на следващата година.
