България е една от малкото европейски държави, където все още се простират обширни територии с вековни гори. Площта на тези слабо повлияни от човешка намеса гори с естествени екосистеми, свързани биокоридори и разнообразна флора и фауна, възлиза на 1,5-2 млн. декара (150 000 - 200 000 хектара). Това е около 4-5% от всички гори в страната, при средно 1 процент в Европа. Тази уникална даденост е от огромно значение за България в усилията ѝ да съхрани своето безценно биологично разнообразие. Защото чрез опазването на старите гори се върви и към защитата на дивите животни, обитаващи тези площи.
Екип от специалисти на WWF години наред работи активно в тази посока. Съвместно с неправителствения сектор и институциите през 2016 г. бяха обособени 110 хиляди хектара държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“. След картирането на тези гори от страна на WWF и активната работа с местните власти редица български общини харесаха идеята и също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия.
Днес Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица заедно пазят над 1150 хектара стари гори.
„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е дърводобивът, който води до рязко подмладяване, променя драстично техните характеристики и води до изчезването на много от обитателите им. Това са голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например глухарът, белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и различни видове прилепи. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, разказва Нели Дончева, главен експерт в програма „Гори“ на WWF.
Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.
В старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори у нас отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.
Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради стръмен релеф или липсата на пътища. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.
Това е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8 200 хектара стари гори.
