Последните осем години са най-горещите осем години в историята на планетата, се посочва в доклад на Световната метеорологична организация (СМО). В доклада е обяснена причинно-следствената връзка между рекордно високите нива на парникови газове в атмосферата и повишаването на морското равнище, невижданото топене на ледниците и екстремните метеорологични явления от Пакистан до Пуерто Рико.
Според предварителния доклад на Световната метеорологична организация "Състояние на глобалния климат през 2022 г." екстремните горещини, сушата и опустошителните наводнения са засегнали милиони хора и са стрували милиарди през тази година.
Показателните знаци и въздействията на изменението на климата стават все по-драматични. Скоростта на покачване на морското равнище се е удвоила от 1993 г. насам. От януари 2020 г. то се е повишило с близо 10 мм и тази година достигна нов рекорден връх. Само последните две години и половина представляват 10 % от общото покачване на морското равнище от началото на сателитните измервания преди почти 30 години.
2022 г. се отрази изключително тежко на ледниците в европейските Алпи, като първоначалните данни сочат рекордно топене. Ледената покривка на Гренландия губи маса за 26-та поредна година и през септември там за първи път вали дъжд (а не сняг).
Понастоящем средната глобална температура през 2022 г. се оценява на около 1,15 [1,02 до 1,28] °C над средната стойност за периода 1850-1900 г. преди индустриализацията.
Затоплянето продължава като средната десетгодишна стойност за периода 2013-2022 г. се оценява на 1,14 [1,02 до 1,27] °C над прединдустриалната базова стойност от 1850-1900 г. За сравнение, според оценката на Шестия доклад за оценка на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (МГИК), за периода 2011-2020 г. този показател е 1,09 °C.
През 2021 г. (последната оценена година) топлината на океана е била на рекордно високи нива, като темпът на затопляне е бил особено висок през последните 20 години.
"Колкото по-голямо е затоплянето, толкова по-тежки са въздействията. В момента имаме толкова високи нива на въглероден диоксид в атмосферата, че долната граница от 1,5°C от Парижкото споразумение е едва постижима", заяви генералният секретар на СМО проф. д-р Петтери Таалас.
"За много ледници вече е твърде късно и топенето ще продължи стотици, ако не и хиляди години, което ще има сериозни последици за водната сигурност. Темпът на покачване на морското равнище се е удвоил през последните 30 години. Въпреки че все още го измерваме в милиметри годишно, то възлиза на половин до един метър за век, а това е дългосрочна и сериозна заплаха за много милиони жители на крайбрежието и ниско разположените държави", каза той.
"Твърде често най-много страдат тези, които са най-малко отговорни за изменението на климата - както видяхме при ужасните наводнения в Пакистан и смъртоносната, продължителна суша в Африканския рог. Но дори добре подготвени общества тази година бяха опустошени от екстремни явления - както се вижда от продължителните горещини и суша в големи части на Европа и Южен Китай", допълва професора.
"Все по-екстремното време прави по-важно от всякога да се гарантира, че всеки на Земята има достъп до животоспасяващи ранни предупреждения."
Предварителния доклад на СМО за състоянието на глобалния климат е публикуван в навечерието на преговорите за климата на ООН в Шарм-Ел-Шейх, COP27. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш ще представи на COP27 план за действие за постигане на ранно предупреждение за всички през следващите пет години. Понастоящем половината от държавите в света не разполагат с такива. Г-н Гутериш е поискал от СМО да оглави инициативата.
Докладът на СМО за състоянието на глобалния климат се изготвя ежегодно. Той предоставя авторитетно мнение за текущото състояние на климата, като използва ключови климатични показатели и докладва за екстремни явления и тяхното въздействие. Данните за температурите, използвани в предварителния доклад за 2022 г., са до края на септември. Окончателната версия ще бъде публикувана през април следващата година.
Концентрацията на основните парникови газове - въглероден диоксид, метан и азотен оксид - отново достигна рекордни нива през 2021 г. Годишното увеличение на концентрацията на метан беше най-високото в историята. Данните от ключови мониторингови станции показват, че атмосферните нива на трите газа продължават да се увеличават и през 2022 г.
Температура
Средната глобална температура през 2022 г. се очаква да бъде с около 1,15 [1,02 до 1,28] °C над средната стойност за периода 1850-1900 г. От 2015 г. до 2022 г. вероятно ще бъдат осемте най-топли години в историята.
Ледници
В европейските Алпи през 2022 г. бяха счупени рекордите за топене на ледници. В целите Алпи бяха измерени средни загуби на дебелина между 3 и над 4 метра, което е значително повече, отколкото през предишната рекордна 2003 г.
Според първоначалните измервания в Швейцария между 2021 и 2022 г. са загубени 6 % от обема на ледниците. За първи път в историята дори в най-високите места за измерване не е имало сняг, който да издържи през летния сезон, и следователно не е имало натрупване на свеж лед. Между 2001 г. и 2022 г. обемът на ледниковия лед в Швейцария е намалял от 77 km3 на 49 km3 , което представлява спад с повече от една трета.
Ниската снежна покривка в края на зимата и многократните покрития от сахарски прах създават предпоставки за безпрецедентна загуба на лед между май и началото на септември в резултат на продължителните и интензивни горещини.
Морско равнище
Средното световно морско равнище се е повишило с приблизително 3,4 ± 0,3 mm годишно за 30-те години (1993-2022 г.). Скоростта се е удвоила между 1993-2002 г. и 2013-2022 г., а между януари 2021 г. и август 2022 г. морското равнище се е повишило с около 5 mm. Ускорението се дължи на нарастващото топене на ледовете.
Океанска топлина
Океанът съхранява около 90 % от натрупаната топлина от човешките емисии на парникови газове. През 2021 г. (последната година, за която има налични данни) горните 2000 м от океана продължават да се затоплят до рекордни нива. Темповете на затопляне са особено високи през последните две десетилетия. Очаква се то да продължи да се затопля и в бъдеще - промяна, която е необратима.
През по-голямата част от годината площта на арктическия морски лед е била под дългосрочната средна стойност (1981-2010 г.). През септември площта на леда е 4,87 млн. км2 , или с 1,54 млн. км2 под дългосрочната средна площ. Обхватът на антарктическия морски лед спадна до 1,92 млн. км2 на 25 февруари, което е най-ниското ниво в историята и почти 1 млн. км2 под дългосрочната средна стойност.
Екстремни метеорологични условия
В Източна Африка валежите бяха под средното ниво в четири последователни влажни сезона, най-дългият от 40 години насам, като има индикации, че и настоящият сезон може да бъде сух. В резултат на продължаващата суша и други утежняващи фактори, преди юни 2022 г. около 18,4-19,3 милиона души са изправени пред продоволствена "криза" или по-лоши нива на остра продоволствена несигурност. Хуманитарните агенции предупреждават, че още един сезон, който е под средното ниво, вероятно ще доведе до провал на реколтата и ще влоши още повече ситуацията с продоволствената несигурност в Кения, Сомалия и Етиопия.
Рекордните дъждове през юли и август доведоха до обширни наводнения в Пакистан. Загинаха най-малко 1 700 души, а 33 милиона души бяха засегнати. 7,9 милиона души бяха разселени. Наводненията се случиха в резултат на екстремни горещини през март и април в Индия и Пакистан.
В началото на годината регионът на Южна Африка беше връхлетян от серия циклони в продължение на два месеца, които засегнаха най-силно Мадагаскар с проливни дъждове и опустошителни наводнения. През септември ураганът Йен причини големи щети и човешки жертви в Куба и югозападна Флорида.
Големи части от северното полукълбо бяха изключително горещи и сухи. В Китай се наблюдаваше най-обширната и продължителна гореща вълна, откакто се водят националните регистри, и второто най-сухо лято в историята. Река Яндзъ в Ухан достигна най-ниското си регистрирано ниво за август.
Голяма част от Европа се задушаваше в повтарящи се епизоди на екстремни горещини. Обединеното кралство отбеляза нов национален рекорд на 19 юли, когато температурата за първи път надхвърли 40 °C. Това беше съпроводено от продължителна и разрушителна суша и горски пожари. Европейските реки, включително Рейн, Лоара и Дунав, достигнаха критично ниски нива.
