Начало » Новини » Света
05.11.2022 г.

Земеделските стопани са основните губещи от международните кризи

Гечев участва в среща на земеделските министри от ЕС и ОИСР
Земеделските стопани са основните губещи от международните кризи

Снимка: МЗм

България прилага редица мерки за подпомагане на земеделските стопани с цел смекчаване на последиците от икономическата ситуация и осигуряване на продоволствена сигурност на населението, заяви министърът на земеделието Явор Гечев на среща на земеделските министри на държавите-членки на Европейския съюз и някои ключови партньори на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от пресцентъра на оглавяваното от него ведомство. Това е първото участие на България в министерска среща в този формат, след като страната ни получи официална покана за започване на членство в ОИСР в началото на годината. Срещата се провежда в периода 3-4 ноември във френската столица Париж. В нея участва и заместник-министър Георги Събев.

Гечев посочи, че за да бъдат избегнати бъдещи фалити, множество стопанства имат нужда от подпомагане за подобряване на своята ликвидност. По думите му разходите и загубите, породени от скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността, са били понесени най-вече от земеделските стопани. „Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на малките стопанства и осигуряването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат ключова роля в производството на качествени и традиционни селскостопански продукти, както и в задоволяването на местните пазари“, категоричен бе той.

Земеделските министри обсъдиха и темата за устойчивия растеж на продоволствена сигурност. „Особено важно е да се стимулират цифровите иновации и приложения в селското стопанство като фактор за възходящ тренд и добавена стойност“, коментира българският министър и припомни за ангажирането на страната ни с изпълнението за устойчиво развитие в посока намаляване наполовина разхищението на храни на ниво търговия, както и намаляване на загубите им по хранителните вериги до 2030 г.

Той информира също, че в България има изградена система на научни изследвания, обучение и предоставяне на съветнически услуги за земеделските производители. „Провежданата от правителството политика е в посока към развитието на стратегии и програми в различни подсектори, както и в Националния план за възстановяване и устойчивост, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“,  изтъкна Гечев, като добави, че включват мерки в подкрепа на иновациите, щадящи околната среда, сдружаването на производителите, насърчаващи младите фермери, малките и средни производители, местното производство и потребление.

По отношение на новата Обща селскостопанска политика той подчерта, че  България е сред малкото държави в ЕС, която е заложила в стратегическия си план максимално разрешените 60% национално съфинансиране, което показва ясното желание на правителството за модернизация на земеделския сектор и повишаване на устойчивостта му. „В хода на разработването на СПРЗСР бяха извършени много анализи. Техните резултати идентифицираха ключови предизвикателства и възможности за развитие на земеделието и селските райони“, убеден е министърът.

Той съобщи, че с одобрения през май 2022 г. Национален план за възстановяване и устойчивост страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация за постигане на амбициозните цели на Европейската зелена сделка. Чрез него ще бъдат реализирани 2 проекта в областта на селско стопанство, целящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. „Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г.“, уточни Гечев.

В дискусията на тема „Трансформиране на производството, изграждане на устойчивост“ той посочи, че са изготвени инструменти за борба с природните явления, които са все по-често срещани. „От следващата година планираме прилагането на нови практики, които са насочени към създаване на контролирани валежи“, посочи министърът и уточни, че България засилва мрежата на противоградова система. Той бе категоричен, че страната ни е възприела стратегическите цели на ЕС, част от които са до 2030 г.  да бъдат намалени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и достигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се използва за земеделски дейности.

В обобщение на разговорите Гечев настоя, че следва да се намери баланс между гарантирането на конкурентоспособността на земеделските производители и устойчивостта на сектора. „Трябва своевременно да се идентифицират признаците на предстоящи кризи и да се обединяват държавите за адекватна координирана реакция в световен мащаб“,  заключи той.

На заседанието Събев участва в работната група, посветена на новите умения и приспособяване, като обърна внимание на необходимостта от развитието на цифрови умения сред фермерите и рибарите. „Новата ОСП на ЕС става насочена към по-ефективната употреба на вещества и ресурси като води, почви и биоресурси. В контекста на климатичните изменения е необходимо фермерите да придобият нови умения особено в цифровизация, защото новите технологии ще навлизат все повече в производствените процеси с цел по-ефективно използване на ресурсите“ смята той.

Според него селските райони имат и друг недостатъчно развит потенциал, а именно селският, аграрният и кулинарен туризъм. „С местни и регионални традиционни продукти, тези райони могат да привличат посетители и да възстановяват производства, с което ще се помогне на икономиката на тези региони. В тази връзка министерството на земеделието на България изготвя „Рамкова програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти”, с помощта на която този потенциал ще се надгради и развие“, сподели заместник-министърът. 

Земеделските стопани са основните губещи от международните кризи
5720
 

Последни материали
Виж
Проведе се мащабно обучение за разследване на отравяния на диви животни
Забраната за внос не е целяла подпомагане на местните производители
Турция се мъчи да пласира огромни запаси скъпа пшеница
Актуални данни за болестите и неприятелите
Заради сушата пшеницата е на втори лист, а ранната рапица – фаза „розетка“
Твърдата пшеница е изключението през сезона
ЕК сви рязко оценките за реколтите от мека пшеница, царевица и слънчоглед в ЕС
До 12 ноември
Само седмица да се запознаете с насоките при кандидатстване за млади, малки и нови фермери
Класическо кьопоолу
Свързани материали
Виж
За обществено обсъждане по настоящия стратегически план
Пуснаха насоките за кандидатстване по интервенции за нови, малки и млади стопани
За пререгистрация се подават заявления от 1 октомври
Фермерите могат да актуализират данните си в регистъра до 30 септември
ДФЗ преведе 16.6 млн. лева на 843 стопани за хуманно отношение и антимикробна резистентност
Фермерите могат да започнат да възстановяват дейността си
ДФЗ преведе 180 000 лева de minimis на 4 стопани, пострадали при пожарите в Хасковско
В двуседмичен срок стопаните от Шипка трябва да подадът заявления за унищожените дръвчета
При ръст на ставката от 2,5 пъти спрямо предходната кампания
Преведоха близо 15 милиона лева на млади стопани за Кампания 2023
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини