„Животът стана различен. През моите 35 години в бизнеса винаги съм знаел, че с един тон зърно мога да купя един тон амониева селитра. В момента за един тон тор отиват 2,5 тона зърно.
Заплатите, които плащах, се равняваха 2,5 тона зърно, после станаха 3 тона, сега са към 10 тона. В същото време продукцията, която произвеждаме, не може да стане 10 пъти повече, дори 2,5 пъти не може да се увеличи.
Изградихме стопанства, направихме ги модерни, бяхме спокойни, когато мислехме за бъдещето. Всичко това остана назад. Сега нашият сектор се бори да е на плюс. Не остават средства за реинвестиции. Зърнопроизводството стана трудно и започнахме да не виждаме смисъл в усилията, които влагаме. Много колеги вече са фалирали, но още не знаят...“
Това каза Ангел Вукодинов – един от малкото зърнопроизводители, които могат да видят отгоре картината. И обясни как се случва това да фалираш и да не знаеш. „Защото при някои колеги икономическата култура не е на висота. Когато ни вървеше през 2010-2022 г., на края на годината се виждахме с 15-20% печалба. При едни култури беше 10%, при други 25. Тогава можеше да се работи и без точна сметка. Сега обаче сме в съвсем различна ситуация – всеки приход е ценен, а всеки разход се премисля. Онзи, който не си е направил точната сметка, е във фалит, но ще го разбере по-късно.“
„Вече няма кураж. Вече се чувстваме несигурни. Не знаем дали поколенията ще решат да ни последват, защото виждат, че наливаме от пусто в празно. Разбираме, че е утопия да мислиш, че справедливостта ще тържествува. Луди хора като нас произвеждат, но парите ни други ги разпределят, а не както трябва да се случи в пазарната икономика. Казват, че сивият сектор у нас е 30%, аз мисля, че светлият е толкова.“
Този разговор с Ангел Вукодинов го водехме в четвъртък, когато слънчогледът в стопанството му масово цъфтеше, без да е видял и капка дъжд в продължение на 40 дни. А това предвещаваше поредна година с лоша реколта. Днес се надяваме, че се е усмихнал на валежите в края на седмицата. Но въпреки че за слънчогледа ситуацията вероятно се е подобрила, за българското земеделие като цяло това не е така.
Ангел Вукодинов: Слънчогледът си отива, при пшеницата няма печалба
Тази седмица видяхме крави, които хрупат екстра качество краставици, тъй като за тях пазарът е затворен. И защо? Защото у нас повечето потребители, когато пазаруват, гледат само етикета с цената. Произходът на стоката е без значение.
А в много европейски страни това не е така. Във Великобритания например купувачите в супермаркетите сериозно се заеха да спрат вносните яйца. Над 50 000 британци, сред които депутати, тв водещи и инфлуенсъри, се подписаха под искане потребителите да купуват продукти, произведени на острова. Защото знаят, че не купуват просто продукт, а подкрепят работни места. Също така те вярват, че британските фермери спазват британските високи стандарти за хуманно отношение към животните. Проучване показа, че 61% от купувачите изразяват недоверие към стандартите на вносните стоки. Стигна се дотам, че британският търговец на дребно Morrisons въведе тази седмица марката „Британски лъв“, уверявайки клиентите в качеството и британския произход на яйцата.
Пак от Великобритания тази седмица дойде новината, че друг търговец с верига магазини – Aldi, въвежда по-бързи плащания за малки производители и доставчици на пресни продукти. „По този начин Aldi иска да облекчи финансовия натиск върху малките ферми“, съобщиха от дружеството. Инициативата, която влезе в сила от 26 юни, предложи бързото плащане за фермерите доставчици на пресни продукти с оборот под 5 милиона паунда. И, забележете, тази търговска верига не е британска, а е германска.
А дали българските потребители познават фермерската стока на българските производители? Със сигурност – не, когато говорим за плодове и зеленчуци. Магазините никога не изписват името на фермата, за да може, когато потребителят, когато хареса краставиците, доматите или ябълките на някой роден производител, да ги търси отново. Потребителят е на „ви“ със стоките, които купува, за да не развие предпочитания. Можем, ако се интересуваме за друго извън цената, да видим произхода на стоката като държава, но не можем да видим името на българската фермата. Ето така се избягва шансът потребителят да се пристрасти и да търси българските плодове и зеленчуци.
Законът за продажба на занаятчийски храни ще бъде придвижен едва през декември
Тази седмица бяха гласувани окончателно промени в Закона за водите, според които ежегодно „Напоителни системи“ ще получава от държавния бюджет до 15 млн. евро, за да може да се субсидира водата за напояване с 80% - така, както го правеше украинската помощ в последните две години.
Благодарение на тази субсидия малкото земеделци, които поливат с доставената от „Напоителни системи“ вода, ще получат подпомагане. Но колко са те? Миналата година държавната фирма е осигурила поливки върху 300 хиляди декара, а обработваемата земя у нас е 34 728 140 дка. Сметката показва, че „Напоителни системи“ осигурява напояване на 0,8% от площите. А държавата не предприема нищо, за да ускори достъпа до най-важното за земеделието – водата, в условията на удължаващите се периоди на суша на земята. „Напоителни системи“ закърпва с европейски и държавни средства тук-там по нещо и на час по лъжичка някой и друг канал, язовирна стена или съоръжение, като „храни“ земеделците повече с обещания, отколкото с действия. И, да, храни ги още със субсидии за поливките и със субсидии като обезщетения срещу сушата. Сякаш земеделците са ято врабчета, на което можеш да хвърлиш трохи, за да не вдига врява.
Тук е мястото да припомним пренебрежението на държавата към напояването. Когато се правеше бюджета за 2025 г., се говореше се милиарди, които ще се вложат в напояването. Само че те са в бъдеще време. Винаги са в бъдеще време, което се отдалечава. В Закона за държавния бюджет, в Приложение 2, където е Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2025 – 2028 г., са записани само 5 проекта, свързани със земеделието. Те са за напоителни съоръжения. Общата сума, предвидена в бюджета за тези проекти, е малко над 5 милиона лева, точната сума е 5 261 800 лева. Най-много са средствата за ремонти при НС „Рабиша“ - Видинско – почти 4 млн. лв. Останалите 4 обекта са свързани с ремонтни дейности при яз. „Пчелина“, нивомерна станция на яз. „Тополница“, корекция на река „Войнишка“ – Видинско, и технически проект на помпена станция при яз. „Пясъчник“.
Има и резервен списък с 47 проекта, но за него е валиден изразът „Я камилата, я камиларят“.
Това е. Бюджетните пари за субсидии за напояването са повече, отколкото са парите за ремонти. Така че, земеделци, гответе се за молебени за дъжд, и дано небето ви даде, защото държавата не дава.
