Асоциацията за защита на потребителите направи подробен анализ на предложения от Министерството на правосъдието и Министерството на иновациите и растежа проектозакон за личния фалит. Основният извод е, че е нужна преработка на Раздел III, който третира възнагражденията на синдика.
Според предложения проект на закон всеки добросъвестен длъжник (физическо лице), който е задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност. Заложените обаче тарифи и възнагражденията на синдиците практически ще надхвърлят над половината от задължението в случай, че то е в размер на 10-11 минимални работни заплати.
В чл. 24 е посочено, че синдикът получава възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при извършване на всяко едно от следните задължителни действия за откриване на производство по несъстоятелност:
1. Съставяне списък на приетите вземания;
2. Извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;
3. Изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;
4. Изготвяне на сметка за разпределение.
Дотук сметката показва, че длъжникът ще трябва да изплати на синдика 2 840 лв. Отделно от това ал. 2 и 3 дават право на синдика да получи 5% от стойността на осребреното имущество и допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата.
DАко приемем, че обявилото фалит лице има задължения в размер на 7 810 лв., което е равно на 11 минимални работни заплати, тогава 5% се изчисляват на 390,50 лв. Така елементарната сметка показва, че длъжникът ще трябва да плати на синдика за минимален дълг от 7 810 лв. възнаграждение възлизащо на 3940,50 лв.
От асоциацията посочват, че България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица. В годините назад този въпрос беше многократно използван от партиите за политически дивиденти. Крайно належащо е страната ни да приеме Закон за личния фалит, още повече че е сред законодателните инициативи, за които България е поела ангажимент за изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост. Но това не оправдава пропуски, които може да имат тежки последици за гражданите.
АЗП ще внесе становище по законоустановения ред в рамките на общественото обсъждане. Заложените за длъжниците капани в предложения законопроект за личния фалит ще обезсмислят заложените в него цели.
