Подобно на регистъра с лозови насаждения Министерството на земеделието ще подготви официално вписване и на площите с черупкови насаждения (орехи, лешници, бадеми и др.), така че да бъдат изключени от подпомагане стопаните, чиито градини са стари и не са в плододаване. Това съобщи за Синор.бг зам. министърът на земеделието Тодор Джиков след проведената среща с представителите на Националната асоциация на производителите и преработвателите на чепрупкови плодове. Стопаните са изискали дискусията по повод минималните суми, които ще получат като компенсации по схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ за 2022 г., съобщиха от агроведомството.
Джиков припомни, че проблемът със субсидирането на този сектор датира още от 2015-2016 година, когато производителите на орехи и лешници за първи път бяха подпомогнати по линия на ПРСР - като биопроизводители. Те получаваха помощ от 160 лева за декар градини, без да има изискване да доказват реализирана продукция. Други 170 лева получиха и по линия на обвързаната подкрепа. "Проблемът е, че редица фермери се изхитриха, като заявяваха стари градини, намиращи се почти в горски територии, които не плоддават. По този начин производителите на орехи се оказаха следващите така наречени "схемаджии" след тези с тиквите, защото парите се даваха за нищо - те не поддържаха тези градини, източваха подпомагането за биофермерите", поясни зам. министърът.
Именно затова Джиков е предложил да бъде организиран широк дебат, така че в диалог със земеделските производители да бъдат обсъдени конкретни промени – за начина на трайно ползване на черупковите насаждения в земи, които са и горски територии и за създаване на регистър на плододаващите черупкови насаждения в добро агротехническо състояние. Решено е още всяка година овощарите да подават декларация за добив от производителите на черупкови култури и за възможността за нормативни промени, които да разрешат подновяването на ореховите насаждения.
"Създаването на регистър е от съществено значение, защото така ще отсеем неплододаващите стари дървета", поясни Джиков. Като обясни, че от 160-те хиляди декара с орехи, лешници и други черупкови култури, които се отглеждат в страната, 60 хиляди, или близо една трета се намират в горите. А знаем, че европейското и национално законодателство не подпомага подобни насаждения. Лошата новина е, че при сегашното плащане на компенсациите от 426 млн. лв. Министерството на земеделието няма как да откаже плащания за старите градини, което означава, че 18 млн. лева трябва да отидат не само за собствениците с качествени и плододаващи градини, но и за така наречените "схемаджии".
„В кратки срокове трябва да се обмислят възможните варианти за решаване на проблема и за създаване на регистър. Целта е да се установят реалните плододаващи насаждения, за да имат достъп производителите до адекватно финансово подпомагане“, заяви той.
