В поредица от текстове за безплодието при лозята и овощните насаждения представихме и обяснихме причините за явленията, които влияят отрицателно върху добива от лозовите насаждения. Синор.БГ продължава темата с безплодието при овощните видове.
Има много неприятели и причинители на болести, които в ранни фази от развитието на овощните видове през вегетацията нападат и повреждат възпроизводствените (генеративните) органи на растенията и така частично или напълно провалят очаквания добив. Мероприятията, предвидени в растителнозащитната програма, опазват добива. Съобразяването с агробиологичните характеристики на сортовете също е гаранция за успешна реколта. Чрез избора на място и районирането на сортимента за растенията ще бъдат осигурени подходящите условия за процесите, които предопределят плододаването. От съществено значение са температурата и валежите по време на цъфтежа (измиване на прашеца от близалцата, измръзване на завръзите и пр.).
Агротехническите мероприятия като торене, напояване и резитба осигуряват правилно разпределяне на генеративните органи на растението и изравняване на плододаването, като по този начин се преодолява алтернативното плододаване.
В настоящия материал е обърнато внимание на важни анатомични и физиологични особености, които предопределят плододаването на овощните.
Голямото разнообразие от сортове е гаранция за успех на стопаните, заети в овощарството, но при условие, че те са запознати добре със сортовите особености. Възможно е при някои сортове да има уродливост на цветовете. Например при прасковения сорт „Хале” има тичинки и прашници, но няма прашец (полен - това е проява на мъжка стерилност. Затова при сортове с такава стерилност е наложително чуждо опрашване.
Възможна е уродливост и на женския апарат, което определя безплодие на растенията. От практическа гледна точка те са подходящи само за украсни цели.
Прашецът на някои крушови и ябълкови сортове е с ниска кълняемост. Поради това те не са годни за опрашители. Проследяването на възпроизводствения процес може да установи аномалии още на ниво яйцеклетка и зародиш. Жизнеността на прашеца и дължината на прашниковата тръбичка също са от съществено значение за успешното оплождане.
Специалистите разграничават сортовете като интерстерилни и самостерилни. В първия случай има несъвместимост между цветовете на растенията от различни сортове, а във втория - на цветовете на растения от един и същи сорт. Самостерилен сорт не може да се самоопложда. Интерстерилните сортове при взаимно опрашване остават безплодни. При тях прашецът и на двата сорта е взаимно негоден.
Какво е положението при семковите овощни видове? В схемите за създаването на крушови и ябълкови градини трябва да бъдат предвидени опрашители, защото сортовете от гледна точка на практиката са самостерилни. Самостерилитет има и при някои дюлеви сортове.
При костилковите овощни самостерилни са бадемът и черешата. При повечето вишневи и кайсиеви сортове самоопрашването е възможно, т.е. те са самоплодни (самофертилни). Самофертилни са много прасковени сортове, както и европейски сливови сортове. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по раститнелна защита
