Проект на Сдружението за териториален и екологичен просперитет (СТЕП) показва как от влизането на България в Европейския съюз през 2007 година до 2019 г. допустимите за подпомагане земеделски земи с висока природна стойност намаляват с 39%. Анализът сочи, че за тези години са загубени повече от 500 000 ха (5 млн. дка) затревените площи и около 100 000 ха (или 1 млн. дка) - със смесено земеползване (мозаечни системи).
Към земите с висока природна стойност спадат постоянно затревените площи, мозаечните ландшафти и обработваемите земеделски земи, важни за опазване на животинските и растителни видове. Към постоянно затревените площи спадат пасищата и ливадите, където преобладава полуестествената растителност. През 2007 г. тези земи са обхващали 951 300 ха, или 9,5 млн. дака земя, докато през 2020 г. са се свили до 467 600 ха, или 4,6 млн. дка.
Към нискоинтензивното земеползване с висок дял на характеристики на ландшафта спадат синорите, живите плетове, каменните стени, храсти и др. През 2007 г. площта им е била 279 000 ха, или 2,7 млн. дка, докато през 2020 г. вече пада до 175 500 ха, или 1,7 млн. дка.
Последният тип земя – обработваемите, които са важни за опазването на видовете птици и животни, служат за хранителна база за редки видове от европейско или световно значение. Те са най-добре съхранени. Пред 2007 са обхващали 359 600 хектара, или 3,5 млн. дка, докато през през 2020 г. са 330 300 ха, или 3,3 млн. дка.
Един от основните изводи в доклада е, че допустимостта за подпомагане на земеделската земя по Схемата за единно плащане на площ е ключова за правилното съхранение на земите с висока природна стойност. Подпомагането по агроекологичната мярка от ПРСР (АЕ) включва целеви схеми за земи с висока природна стойност, каквито са помощта за пасища и ливади – ВПС1, за обработваемите земи, местообитания на ценни видове птици – ВПС4 и поемането на петгодишните ангажименти от страна на фермерите.
Какво трябва да знаете за зелените плащания
Подпомагането по мярката НАТУРА 2000 (Н2К) включва компенсации за забрани в заповеди за обявяване на зоните за обработваеми земи, трайните насаждения, пасищата и ливадите, но нивата на плащане на хектар са по-ниски в сравнение с агроекологичната мярката. Освен това ангажиментите са едногодишни. Именно затова според експертите е необходимо адаптиране на условията за допустимост за подпомагане на земите с висока природна стойност и нова оценка на всички земи с висока природна стойност в България.
Наличието на адекватна система за наблюдение на състоянието на биоразнообразието в земеделските земи е водеща за оценката на въздействието от подпомагането по ОСП
В изминалите два програмни периода липсва системно наблюдение на водещи индикатори като „птиците в земеделски земи“ и „земеделските земи с висока природнастойност“. Всички външни оценки на ПРСР препоръчват създаването на система за наблюдение и оценка, но такава все още липсва. В тази връзка е необходима и съвместна работа между министерствата на земеделието и на околната среда и водите за създаване на адекватно координирана и интегрирана система за наблюдение.
Как да се разпределят културите
Целевото сътрудничество между екологични неправителствени организации и държавните институции създава едни от най-успешните и иновативни мерки за подпомагане на природоопазващите форми на земеделие. В периода 2007 -2020 г. донорските проекти са основният финансов инструмент за тестване на иновативни агро-екологични и природощадящи мерки за подпомагане на земеделието с ВПС в България – те участват в разработване на целеви агроекологични мерки, съществуват мобилни съветнически екипи, извършва се и обучение на фермерите за добавяне на стойност към продуктите и др.
Административните власти трябва да насърчават включването на екологичните неправителствени организации НПО в процеса на формулиране и прилагане на политиката и мерките за опазване на земеделието с ВПС.
Институциите трябва да подпомагат НПО при разработване и прилагане на техните проекти, свързани с опазване на земите с
ВПС, и да се включват активно в тях !
Условията за успешно разработване и прилагане на схемите и мерките за подпомагане на земеделието с висока природна стойност включват съобразяване с местните условия и различия, както и със създаването на нужните знания и капацитет при широк кръг от заинтересовани страни
Натрупаният опит показва, че опазването на биоразнообразието е най-успешно, когато е съобразено с конкретните социалноикономически и природни характеристики на даден район; а също и когато се прилага се в комбинация от съветнически услуги на място във фермата и ясно обясняване на цели им, свързани с опазване на биоразнообразието.
От сдружението смятат, че мерките, включително условията за допустимост, трябва да се разработват на регионално или местно ниво и да отразяват спецификата на земеделието с висока природна стойност; при прилагането на схемите на национално ниво да се използва гъвкавият подход, използван в различните проекти, който позволява адаптиране на схемите и след тяхното първоначално прилагане.
