При задълбочаване на военния конфликт в Украйна има голяма вероятност българската икономика да стагнира през 2022 г. Припомняме, че ктагфлацията е термин от макроикономиката, с който се означава състояние, характеризиращо се с нисък темп на икономически ръст, увеличена инфлация и растяща безработица. Този възможен сценарий е представен в тазгодишния доклад за икономическото развитие на страната, подготвен от екип на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН).
Предвид сложната геоикономическа и геостратегическа обстановка в света през 2022 г., очакванията за България са реалният растеж на БВП да намалее до около 2% и до 2024 г. плавно да се възстановява до средните равнища преди пандемията, смятат икономистите на БАН. Според тях инфлацията за целия прогнозен период ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като прогнозата е да e особено висока, близо 14-процентна през 2022 г. на средногодишна база. Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономическия растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация в страната, докато безработицата се очаква леко да нарасне т.г., а впоследствие да спадне до обичайните си равнища от около 5% при преодоляване на процесите на стагфлация в икономиката.
Не само високата инфлация, но и неблагоприятните перспективи пред развитието на бюджетните показатели на страната силно ще затруднят присъединяването на България към еврозоната през 2024 г., се посочва още в Годишния доклад на БАН. През 2021 г. България изостава от средните темпове на растеж на БВП на човек от населението за ЕС. Съпоставката с Румъния показва, че 15 години след присъединяването ни към ЕС БВП на човек у нас изостава с 40% спрямо румънския, което ни оставя трайно на последно място сред останалите държави-членки.
Прегледът на външната среда през 2021 г. показва, че пандемията от COVID-19 е довела до рязък спад в икономическия растеж, до нарастващи равнища на бедност и до изостряне на социално-икономическите неравенства в света, които страните посрещат със съгласувани и целенасочени фискални и монетарни мерки. Паралелно със започналото постепенно възстановяване на световната икономика, започва да се ускорява и инфлацията в глобален план, което дава основание на МФВ и Световната банка да преразгледат темповете на икономически растеж през 2022 г. Извън по-ниския икономически растеж, очакванията са за възможна заплаха от нова вълна на COVID-19, проблеми с инвестициите, доставките и заетостта, растящите цени на енергийните ресурси и инфлационен натиск. Санкциите на Европа за отказ от внос на руски газ и нефт са икономическо предизвикателство за европейските страни, което може да доведе до сътресения в световната икономика, се казва в първата част на доклада.
За втора поредна година, през 2021 г. в България продължават процесите на намаление на заетите и увеличение на броя на безработните и неактивните с желание за работа. Промените в броя и динамиката на възрастовата група между 25 и 34 години налагат нейното разглеждане като нова рискова група на пазара на труда. Заради забавените преходи на безработните към заетост расте и делът на продължително безработните у нас, който е по-висок от този за ЕС-27.
Средногодишните работни заплати продължават движението си нагоре в номинална и реална стойност, като основно значение за запазването на заетостта продължават да имат компенсациите за работодателите по мярката „60/40”, както и подпомагането им чрез проектите „Краткосрочна подкрепа за заетост“, „Запази ме” и „Запази ме +“. Въпреки това, очакванията са, че заетите ще продължават да намаляват поради демографската криза и бавното възстановяване на икономиката.
В условията на висока външнополитическа неопределеност, покачване на цените на енергоносителите и ограниченият достъп до някои от тях, се очакват и нарушени търговски връзки, което ще ограничи предлагането на нови работни места.
Според икономистите вътрешното търсене ще намалее в началото на прогнозния период, но постепенно ще се възстановява. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на заплатите, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.
Инвестициите, от своя страна, ще се влияят основно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За целия прогнозен период, приносът на външното търсене в икономическия растеж
ще остане отрицателен.
През 2021 г. бюджетните приходи и помощи регистрират най-висок годишен растеж след 2008 г., който отразява както ускоряването на икономическата активност и постепенното преодоляване на сериозното негативно отражение на здравната криза от COVID-19, така и нарастващата инфлация в страната. Въпреки че номиналното нарастване на данъчните приходи на правителството в условията на възходяща инфлационна динамика е очаквано, то крие рискове през т.г. – възможно е догонващият инфлацията растеж на доходите по линия на фискалната експанзия да задвижва допълнителни инфлационни процеси в страната.
За целия прогнозен период инфлацията ще бъде по-висока от обичайната през последните години, като особено висока ще бъде през 2022 г. (близо 14% на средногодишна база). Причините са предимно външни и имат слаба връзка с провежданата икономическа политика в страната, която разполага с ограничени инструменти да противодейства на инфлационния натиск. В същото време,
повишението на инфлацията ще се отрази негативно върху покупателната способност на домакинствата, което ще доведе и до по-слаб растеж на потреблението. Инфлацията води и до по-високи производствени разходи, което заедно с общата икономическа несигурност, причинена от външната среда, ще доведе да намаление на инвестиционната активност, чиято динамика ще се определя до голяма степен от публичните капиталови разходи. През втората
половина на прогнозния период се очаква възстановяване на вътрешното търсене, основаващо се на реално повишение на доходите и намаляване на инфлационния натиск.
Според икономистите, през тази година заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация. На този етап, не се отчита промяна в предлагането на труд, породена от бежанската вълна от Украйна. Основанията са свързани с това, че близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част (поне засега) не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
Безработицата се очаква леко да нарасне през първата година на прогнозния период, но да спадне до обичайните си нива от около 5% до края на прогнозния период. Очакванията за динамиката на заплащането на труда са тя да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.
Външният сектор няма да има съществен принос към икономическия растеж през следващите години. За настоящата 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи основно поради рязкото влошаване на търговския баланс. До края на прогнозния период обаче се прогнозира подобряване на тези показатели, което изцяло ще зависи от условията на търговията, отчитащи динамиката на износните и вносните цени.
При така очертаните процеси и тенденции в българската икономика, могат да се отправят следните препоръки към икономическата политика в страната:
Относно овладяване на ценовата динамика:
Върху вътрешно обусловените фактори за високата ценова динамика може да се въздейства чрез ефективно използване на финансовите средства по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост за реформиране на енергийния сектор в страната, както и чрез ефективен институционален контрол върху цените на горивата, енергийните ресурси, стоките от малката потребителска кошница и медицинските услуги, при съмнения за ценова спекула. Трябва да се приоритизират усилията за диверсификация на доставчиците на газ и петрол, както и възможността да се правят общи доставки за целия ЕС.
Използването на промените в косвеното данъчно облагане (ДДС и акцизи) катоантиинфлационен инструмент зависи от механизмите на правителството да контролира цените, които, с изключение на административно определяните цени, са почти нулеви. Промени в данъчните ставки трябва да се основават на цялостна визия за структурата на данъчната система в страната и не може да се използват като антиинфлационен инструмент, чийто ефекти са ограничени и до голяма степен зависят от наличието на сиви практики в съответните сектори на икономиката.
Относно запазване на доходите и заетостта:
Покупателната способност на домакинствата може да се подкрепи чрез въвеждане на необлагаем данъчен минимум върху доходите на физическите лица, както и чрез ускорено усвояване на средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост, което ще позволи разкриването на нови работни места. В тази насока са необходими специални мерки за активизиране на инвестиционната среда в страната, което може да стане и чрез увеличаване
на капиталовите разходи на правителството.
Важно значение за възходящото развитие на икономиката имат мерките за предотвратяване на поредна вълна от COVID-19, което може да бъде постигнато чрез реална и ефективна подготовка на здравната система и въвеждане на превенция на вирусната инфекция чрез ваксинация на населението. Ограничаването на пандемичните процеси изисква осигуряване на най-новите медикаменти за лечение на COVID-19.
При постепенно прекратяване на действието на антикризисните програми („60/40“, „80/20“ и „Запази ме“) трябва да се намери механизъм за подкрепа на активните политики на пазара на труда за сметка на схемите за субсидирана заетост, чиято ефективност е много по-ограничена. Акцентът на политиките на пазара на труда трябва да е върху програми за наемане на младежи и на продължително безработни лица, вкл. по линия на активно използване на европейско финансиране.
Споделената отговорност между частния сектор и правителството за
работните места е по-добрият вариант за провеждане на разходна политика спрямо директното отпускане на обезщетения и социални помощи, които в краткосрочен план поддържат покупателната способност на домакинствата, но нямат капацитета за динамизиране на вътрешното търсене и осигуряване на бюджетни приходи.
Високата степен на отвореност на българската икономика обуславя
предприемането на активни действия в подкрепа на международната
конкурентоспособност на българските фирми чрез засилване на експортно кредитиране и застраховане, вкл. чрез финансовите инструменти на ЕС. Това ще способства за въвеждането на климатичните изисквания на Зеления пакт при осъществяването на външнотърговските дейности и постигането на климатична неутралност, както и предвид високата обвързаност с европейските вериги за доставки ще осигури необходимата подкрепа за
технологичното обновяване в рамките на вътрешния инвестиционен процес.
Препоръчват се целенасочени действия за утвърждаване на капиталовия пазар като канал за привличане на инвестиции чрез използването на възможностите на дигитализацията и новите финансови технологии за оптимизиране на създадените бизнес модели. Трябва да бъдат предприети мерки за повишаване на инвестиционния интерес на участниците на капиталовия пазар към сегментите, свързани с устойчивите финанси, енергийната ефективност, възобновяемата енергия, чистия транспорт,
зелените сгради и продукти, създадени от кръговата икономика. Предприемане на активни действия за стимулиране на набирането на капитал от МСП чрез активното им участие на капиталовия пазар. Може да се използва възможността Фонд мениджърът на финансови инструменти в България да извършва своите инвестиции през BEAM пазара, което ще създаде предпоставки за ограничаване на инвестициите на фонда и привличане на обществено финансиране.
Относно запазване на фискалната стабилност:
Необходимо е да се осигурят устойчиви приходоизточници с ниска циклична зависимост, което изисква мерки за развиване на бизнес средата, реципрочни на социалните. Такива са създаване на условия за по-широко кредитиране на малките и средните предприятия, издаване на държавни гаранции по инвестиционни проекти и държавногарантирано кредитиране, осъществяване на публично-частни партньорства, както и успешно реализиране на проекти с
европейско финансиране и по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.
Предвид растящите цени и очакваното повишаване на лихвените проценти, неяснотите относно развитието на военния конфликт в Украйна, евентуалното разрастване на бежанската криза, или необходимостта от допълнителни разходи за отбрана, препоръчва се подкрепата от страна на фиска по отношение на доходите в страната да бъде в по-голяма степен диференцирана и основана на ясни критерии за компенсиране на покупателната способност на определени групи от населението, което ще позволи осигуряването на
достатъчно бюджетни буфери.
При актуализацията на държавния бюджет, трябва да се заложи на по[1]предпазлива разходна политика, която да е в състояние с акумулираните средства от приходи да покрие непредвидени разходи, както по линия на усложнената международна обстановка и неяснотите относно окончателното преодоляване на здравната епидемия от COVID-19, така и предвид необходимостта от стимулиране на инвестиционната активност в страната.
При регистрираното забавено приемане на Националния план за
възстановяване и устойчивост, може да се наложи осигуряване на бюджетни средства за предотвратяване на съществено забавяне при реализацията на планираните проекти.
Силно ограниченото влияние на правителствените инвестиции върху реалната икономика не съдейства за изграждането на производствен капацитет за догонващо развитие и сближаване с държавите-членки от ЕС и еврозоната.
Осигуряването на прозрачно използване на публичния ресурс и ускореното усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост са ключови предпоставки за динамизиране на инвестициите в страната, които съществено изостават през последните години.
Разработването на университетски и други програми, насочени към
подобряване на административния капацитет на публичния и частния сектор, би подобрило подготовката на кадри за изпълнение на проекти с европейско финансиране. Това е ключово за преодоляване на все още ограничения капацитет за предлагане на добри проекти и съгласуваност на действията на публичния и частния сектор като бенефициенти и националните органи за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.
Въпреки че при съпоставка с останалите държави-членки от ЕС и еврозоната правителственият дълг остава нисък, не бива да се пренебрегват неблагоприятните демографски тенденции в страната и очакваното постепенно свиване на работната сила, които в дългосрочна перспектива ограничават възможностите за понасяне на по-висока дългова тежест.
