Подгответе отсега пасищата за гъските и патиците мюлари

11-04-2006 г. Със затопляне на времето подрастващите птици и разплодните стада след прекратяване на снасянето на яйца е целесъобразно да се отглеждат върху култивирани пасища. Те могат да се организират върху собствена земя или на наети общински или горски ливади. По този начин се прави икономия на концентриран фураж, зелена трева, постройки и работна ръка. Като пасища по-късно може да се използват допълнително изкуствени ливади след прибирането на тревните смески, стърнища, слогове и други площи след реколтирането на селскостопанската продукция. За разлика от другите видове птици водоплаващите използват много добре пашата. Те предпочитат тревна маса от сладки треви (житни), детелини, репко, райграс, метлици, ежова главица и други. В краен случай и люцерната, която отбягват поради горчивия й вкус. Изкуствените пасища се организират и използват така, че да се пасат ефективно и продължително време. Затова: пасището се изорава или бранува и се засява с подходящи за района тревни смески; подсилва се с изкуствени торове или с торова течност; разделя се на 8-10 парцела, като използваният парцел се ограничава с ниска ограда от плет, тръни, дървесни плоскости, които се местят с преместването на птиците. Всеки парцел се използва 3-4 дни. Непрекъснатото и безразборно пускане на гъските и патиците нарушава структурата на тревите и на почвата. След използването на парцела той се наторява с амониева селитра или с торова течност и се използва отново след 32-40 дни. Ако има възможност, пасището се напоява през 7-10 дни, с което тревата израства висока и гъста. Тревните смески се проверяват периодично. При нужда почвата се бранува леко и пасището се подсява, макар и частично. Струпването на много птици на едно място налага да се вземат някои ветеринарно-санитарни мерки като изследване на стадото за чревни паразити, и то предимно амидостоми и капиларии и евентуално периодично обезпаразитяване. Възможна е и превантивна ваксинация срещу холера, третиране срещу кокцидиоза, акаридоза и други болести по преценка на ветеринарните лекари. При установяване на паразити или профилактично пасището се дезинфекцира по два начина. При сухата дезинфекция се разпръскват железен сулфат или калциев цианамид в доза 30 до 50 кг на декар. При мократа дезинфекция, която се извършва с пръскачка, 60 кг от посочените дезинфектанти се разтваря в 2000 л вода. За 1 дка се изразходват 200 л разтвор. Пасището се оставя под карантина в продължение на 20 дни. Ако пасището е слабо инвазирано с паразити, то може да се дезинфекцира профилактично веднъж на 2-3 години, като се използва 5-процентов разтвор на хлорна вар или други препарати. Възможно е да се направи разрохкване на горния почвен слой. Според силата на пасището 1 дка се използва за 5 до 12 гъски или за 2-3 пъти повече патици. Стадото се пуска на паша сутрин рано, докато е по-хладно. Гъските могат да изконсумират до 2 кг зелена трева, а патиците - около 600 грама. Това означава, че птиците, които няма да бъдат угоявани през близките дни, и разплодните стада през лятото не се нуждаят от концентрирани фуражи. При отслабване на тялото стадото може да се подхранва с концентриран фураж - царевица, ечемик, пшеница, поотделно или смесени заедно по 50-80 грама дневно. Количеството на фуража се определя от живото тегло на 5 на сто от стадото, измерено в края на всеки 7-10 дни. Практиката показва, че концентрираните фуражи трябва да се дават само вечер. Дадени през деня, те убиват апетита на птиците или създават навик към връщане в летния лагер в очакване на фураж. Получава се и ленност към пасене на повече трева. Концентрираният фураж, когато е даден при вечерното хранене, засища организмите за по-продължително време и стадото е по-спокойно през цялата нощ. Водоплаващите птици се развиват най-добре, когато пасището е съчетано с водна площ за къпане (реки, язовири, изкуствени плавателни канали или малки басейни). Около пасището трябва да има дървета, които правят лека сянка за почивка след хранене или сенници. Сенници може да се направят от дървени плетове или дървени скари, покрити с храсти, царевичак, трева или друг подръчен материал. Повдигнати са от земята на 70-120 см. Под някои от тях могат да се поставят хранилките. В Англия и САЩ сенниците се правят от дъски. Дълги са 2-3 м, широки около 2 м и са на колела за лесно преместване от един летен лагер или парцел на друг. Този начин на отглеждане е широко разпространен в Англия, Франция, Унгария, Чехия, Полша и други страни с развито водоплаващо птицевъдство. От в. Фермер