Филтриране, центрофугиране и дълбочинно депониране

11-04-2006 г. За торене на културите се използва главно полуразложен и разложен оборски тор. Добре угнилия, минерализиран тор се използва за приготвяне на торопочвени смески за отглеждане на зеленчуков разсад и за саксийни цветя. Полските култури (царевица, слънчоглед цвекло и др.) се торят с 3-4 тона на декар, а зеленчуковите с 6-8 тона на декар полуразложен или разложен оборски тор. Торът се внася през есента преди основната обработка на почвата (дълбоката оран) и се заорава веднага след разхвърлянето. При продължително стоене на тора на полето, разпръснат на тънък слой, се губи голяма част от азота и ефектът от торенето през първата година намалява. При правилно съхраняване и внасяне на оборския тор през първата година след торенето растенията усвояват по 1-1,5 кг азот, 0,8-1,0 кг Р2О5 и 3-4 кг К2О от всеки внесен тон. Това трябва да се има предвид от фермерите, когато внасят оборски тор, да добавят необходимото количество азот и фосфор, необходимо на културите през първата година след торенето, особено при отглеждане на фуражни култури, които изискват по-големи количества азот за формиране на високи добиви и получаване на продукция с високо белтъчно съдържание. Много по-добре е изразено последействието от торенето през втората и третата година след внасянето на оборски тор в сеитбообращението. Ако повишението на добива от царевица през първата година след внасянето на полуразложен оборски тор е 20-30 процента, то през втората година добивът от пшеницата може да се удвои. Най-добре реагират на торене с оборски тор зеленчуковите култури. Торенето при тях се извършва с по 6-8 тона на декар, който се внася също преди дълбоката оран през есента. При някои култури (дини, пъпеши, тикви, краставици) може да се внася добре угнил оборски тор и преди сеитбата или при разсаждане на разсада на полето или в оранжерията гнездово. С това са повишава ефективността на внесения тор. Морковите, репичките, различните видове лук и др. не понасят торене с пресен и полуразложен оборски тор, тъй като се влошава качеството на продукцията - кореноплодите се разклоняват, а луковиците загниват. Най-добре тези зеленчуци се развиват, когато се отглеждат след торен с оборски тор предшественик. Много добри резултати се получават при подхранване на зеленчуковите култури по време на вегетацията с разложен оборски тор, разтворен в поливната вода (шербетуване). Най-големи проблеми на животновъдите създава течният оборски тор. Има два начина на използването на този тор. Единият се прилага в случаите, когато фермата разполага с площи, заети с ливади и пасища (естествени и изкуствени). Твърдата фракция (дънната утайка и шапката) се отделя чрез филтруване или центрофугиране, а бистрият течен тор или торовата течност, която се отделя при съхраняването на сламестия оборски тор, се разхвърлят по повърхността на пасището. След това се извършва поливане чрез дъждовална инсталация, при което се промиват надземните части на растенията. Така наторената ливада или пасище се оставят да подраснат до момента, в който са готови за косене или паша.След окосяване или изпасване от животните отново се извършва торене и поливане до края на вегетацията на фуражните растения. При отглеждане във фермата на окопни фуражни култури (царевица за зърно или за силаж) течният тор може да се оползотвори чрез дълбочинно депониране. За целта през лятото и есента се отварят дълбоки бразди (50-70 см) с плуг риголвач, които се запълват с течния оборски тор. След това се отваря нова бразда, а почвата от нея засипва течния тор в запълнената бразда. На следващата година на тази площ може да се отглежда царевица и ако хумусният хоризонт на почвата в землището на фермата е плитък, да се приложи торене с азотни торове (20 кг карбамид или 30 кг амониева селитра на декар). През следващите години на тази площ маже да се отглежда отново силажна царевица, кръмно цвекло или някоя друга фуражна култура, която развива дълбока коренова система и добре ще оползотвори хранителните вещества от внесения преди година течен оборски тор. От в. Фермер