Април е месец, в който стайно отглежданите хипеаструми започват да цъфтят поетапно със своите удивително ярки и красиви цветове. Те са непретенциозни многогодишни растения и грижата в домашни условия не отнема много време. Принадлежат към семейство Кокичеви (Amaryllidaceae) и родът съдържа около 60 естествени вида, които рядко се култивират. Често хипеаструма наричаме амарилис, защото принадлежат към едно и също семейство. Най-съществената разлика е в периода на цъфтеж – хипеаструмът цъфти през пролетта, а амарилисът – през есента.
Цветовете са разположени върху здрав и силен цветонос (стрелка), който се появява преди листата.
Какво да правим с цветоносите на хипеаструма след цъфтеж?
След приключване на цъфтежа, когато цветовете повяхнат и загубят прекрасния си вид, не бързайте да премахвате цветоносите. Нужно е да им се даде възможност самостоятелно да увяхнат, защото за това време хранителните вещества постепенно ще преминат в луковицата. Когато стрелките напълно изсъхнат, тогава те могат да се отделят без всякакво усилие.
Луковиците на хипеаструма, които са изразходвали енергия за цъфтеж, имат остра нужда от попълване на жизнените резерви. Те започват да нарастват на листна маса, която ще участва активно в процесите на фотосинтеза, преобразувайки слънчевата енергия в храна.
Бързо нарастващите листни пластини се нуждаят от по-голямо количество вода, отколкото преди цъфтежа. Щом горният слой изсъхне на дълбочина 1 см, тогава е необходимо поливане. Не се страхувайте от загниване на луковиците, защото листата нарастват активно в този период и изпаряват влагата.
В периода след цъфтеж трябва да обърнем внимание и на подхранването. Преди да преминат в покой, луковиците трябва да са поели достатъчни количества хранителни вещества и да са заложили пъпките за идния сезон. За подхранване се използват торове за цъфтящи растения.
Възможно ли е да засадим хипеаструма през лятото в градината?
В летните месеци е възможно да луковиците да бъдат преместени в градината на открито. Там те ще развият максимум листа и съответно ще усвоят повече хранителни вещества.
На всеки четири листа луковиците ще заложат по една цветна пъпка, ако са в малки контейнери, а преместени в по-просторни – залагат детки. Изборът е наш – да залагат цветни пъпки или детки.
Преместването в градината крие и други рискове – ларвите на луковата муха и други градински вредители няма да пропуснат възможността да обогатят своя хранителен рацион, което налага подходяща обработка на растенията.
Период на покой
Към средата на септември листата започват да засъхват и тогава поливането постепенно се намалява. Желателно е този процес да се удължи до края на октомври и началото на ноември.
Стремителното намаляване на светлата част на деня и съкращаването на поливките ще доведе до преминаване на хранителните вещества от листата към луковицата и постепенното им цялостно изсъхване.
Луковиците, преминали във фаза на покой могат да се извадят и преместят на сухо, както и да останат в контейнерите, но в тъмно и хладно (да не се допуска замръзване) помещение. Фазата на покой обикновено продължава 3-4 месеца.
Защо не цъфтят хипеаструмите?
Причините могат да бъдат много, но основните са следните:
– игнориране на необходимостта от период на покой;
– използване на много голям контейнер;
– преждевременно изрязване на цветоносите и листата, което не дава възможност за натрупване на хранителни вещества и последващо преминаване в луковицата;
– системно нарушаване на режимите на подхранване и поливане.
Събуждане на хипеаструма
Към края на февруари контейнерите с луковиците се изнасят на светло и започва постепенното събуждане на растенията. Поливането се възобновява, но в много умерени количества и по-рядко, защото няма листа и няма какво да изпараява влагата. Ако на повърхността са се образували сухи луковични обвивки, те се отстраняват, за да могат слънчевите лъчи да съобщят на луковиците, че е време да се събудят. Най-напред се показват цветните пъпки и израстват цветоносите, а след това листата.
