От две седмици единственият заместник министър, който представлява ведомството на срещи с браншови организации, депутати в парламента или пред бизнес форуми, е Иван Христанов. И това е доста странно, на фона на неотложните структурни и организационни дейности, които трябва да се управляват през тази година в агросектора - и то при наличието на още двама заместници във ведомството. Няма начин фермерите да не се питат къде са другите заместници и защо след уволнието на четвъртия все още липсва приемник за поста му. Но за това да му мисли министърът, който очевидно е силно затруднен в избора.
Последната информация за случващото се във ведомството е от края на миналата седмица, когато пресцентърът отрази речта на зам. министър Христанов пред 16-то издание на Великденския форум от националната кампания „Да! На българската храна“. Обичайно на този форум министрите на земеделието представят дейността на ведомството, свързана с контрола върху пазара на селскостопански стоки и храни.
Повечето от представената информация е позната на бранша. Но Христанов направи някои важни уточнения, свързани с подпомагането, извоювано на ниво ЕС, така че земеделският и преработвателен бранш да понесат по-лесно негативите от скъпите горива, енергия и суровини.
Обезщетенията за градушките през миналата година се дават за пролетните дейности сега
„Министерството на земеделието полага всички усилия, за да подпомогне както българските потребители, така и родните производители и да гарантира продоволствена сигурност”, припомни Христанов. В тази връзка ведомството увеличи Ковид помощта за бранша от 72,5 млн. лева до 144 млн. лв. „Така ще можем с най-бърз и наличен инструмент да противодействаме на кризата с ликвидността, която се случва в определени браншове”, поясни заместник-министърът.
Субсидиите по програма де минимис са увеличени до техния таван, като допълнително е оправено искане към ЕК максималните размери на национално ниво да нараснат. Разработена е и програма за осигуряване на достъп до храна на разумни цени, отнасяща се до пшеницата и слънчогледа. „Направихме необходимото, за да може да изкупим 700 хил. тона пшеница и 325 хил. тона слънчоглед, с които да гарантираме продоволствието на българския народ“, подчерта Христанов.
И припомни, че лично той следи всекиднесвно вноса от трети страни на плодове и зеленчуци, „за да е ясно има ли асиметрия между вносни и крайни цани”. Последните наблюдения на зам министъра са , „че цените им започват да се нормализират и да се доближават нивата от миналата година. Очакваме скоро и стойностите на българския пазар да се понижат“, допълни Христанов.
През последните две седмици се следи и балансът при вноса на конкретни храни, за да може да се гарантира, че българските производители на същите продукти ще могат да пласират своята стока в страната, при това на разумни цени. По отношение на оранжерийните производители бе гласувана специална помощ, която да ги подпомогне при увеличаващите се цени на енергийните ресурси. В сектора на животновъдството само по схемата „де минимис” подпомагането е 24 млн. лв.
В последните месеци са проведени над 250 срещи с браншовите организации, с което ясно се показва желанието ръководството на министерството чуе всички, да се запознае с проблемите и предложенията им, като немалка част от тях са и приложени на практика.
„Към усилията ни се прибавя и това, че настояваме пред ЕК да ускори приемането на всички рамки, което ще позволи българската държава да подпомага производителите и този процес да се ускори“, информира Христанов.
Браншът поиска да получи ковид помощите под формата на заеми
В заключение той коментира, че парите за бизнеса са нужни сега и правителството и министерството работят, за да решат тази задача.
