Повече от две години администрацията в министерството на земеделието се бие в гърдите как при подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието до 2027 година този път ще се съобрази напълно с мнението на бранша, като едва ли не за всяка бъдеща интервенция ще пита и ще следва препоръките на земеделците. Едва на финала на обсъжданията на дългоочаквания проект в Тематичната работна група, проведени на 22 февруари т.г., производителите на плодове и зеленчуци с изумление установиха, че администрацията отново им е изсипвала цяла торба с лъжи в продължение на цели две години, за да ги изненада с последния вид на Стратегическия план. И всичко това на фона на лъскавата опаковка с обещания как в бъдещата ОСП секторът бил „приоритетен за България”.
Едва на 21 февруари, когато администрацията представи на членовете на ТРГ финансовия план за бюджетите за отделните сектори до 2027 г., овощари и зеленчукопроизводители разбраха, че по обвързаната подкрепа годишно ще получават само по 213 млн. лв., докато другият чувствителен сектор „Животновъдството”, където освен по линия на обвързаната се дават и необвързани с производството субсидии плюс средства за хуманно отношение към животните, годишно ще се отпускат по 491 млн. лв., съобщи за Синор.бг Мариана Милтенова от съюза на градинарите.
Буквално в предпоследния ден, преди България да изпрати Стратегическия си план в Брюксел, овощари и зеленчукопроизводители са поставени пред свършен факт, защото по линия на директните плащания иначе обявеният от властта „приоритетен сектор” ще получава по-малко средства дори от досега действащия период. Не мислете, че това е измислица на новата власт.
Тази политика беше заложена още през 2014 година (по времето на Димитър Греков), когато двата чувствителни сектори „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци” не разделиха наполовина общия бюджет за обвързаното подпомагане, а съотношението е 63-64% - за животновъдите и останалите над 35-37% - за плодове и зеленчуци.
„На фона на SWOT-анализите, които държавата направи по отношение на спада в производството на българските плодове и зеленчуци през последното десетилетие, никой от сектора не може да си обясни защо и в новия Стратегически план това съотношение не беше променено на 50 на 50, а остана същото”, риторично попита Милтенова. Давайки си средните две обяснения - или, че е въпрос на недостатъчна информираност на новата власт, или че за пореден път се прокарват лобистки интереси. Същото становище изразиха още Слави Трифонов от Националната био асоциация и редица други представители на бранша.
Ще припомним, че тези промени при обвързаната подкрепа не са извършени нито от последния кабинет на ГЕРБ, който започна работата по този план, нито от двата служебни кабинети. Не коментираме новия кабинет, защото той очевидно работи в пълна мъгла.
Огромно противоречие зеленчукопроизводителите виждат и по отношение на бюджетите, разпределени по линия на обвързаната подкрепа за отделните зеленчуци. "Необяснимо е защо за производството на домати и патладжани годишно ще се отпускат едва 8,314 милиона лева, докато за новата мярка "Обвързано производство за производство на плодове и зеленчуци в планинските райони" са предвидени цели 24 млн. лв.", коментира Мариана Милтенова. Като всеки агроном ще ви каже, че производството на домати по чукарите е невъзможно да се случи, затова и помощта по тази нова мярка би могла да се отпусне само за определени плодове и зеленчуци, които задължително трябва да бъдат упоменати.
Недоволството на целия бранш по отношение на липсата на достатъчно политики за този тип производство се изрази в поредица от срещи с двама от заместник-министрите на земеделието и с експерти от агроминистерството, които всички най-големи организации проведоха след 22 февруари. В позиция до медиите представите на Съюза на дунавските овощари, Добруджанския овощарски съюз, Асоциацията на овощарите в България, Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, Националната Био Асоциация и Националната асоциация на градинарите в България посочиха, че смятат за крайно необходими да бъдат изпълнени исканията на бранша за увеличаване на кризисното подпомагане.
„Всички сме категорични, че парите за двата сектора трябва да са повече, като аргументите са следните - изключителното поскъпване на разходите за производство - торове, горива, препарати за растителна защита, а също разходите за наемане на работната ръка, която не само че липсва, но и значително нараства като едно от основните пера на разходите за производство на плодове и зеленчуци. Намалената покупателна способност и изключително свитото потребление в условията на криза също притеснява целия бранш.
Екосхемите по втория стълб със съфинансирането
Разискван е и въпросът с намаляването на ДДС за плодовете и зеленчуците. От министерството е било съобщено, че в момента се правят разчети за евентуално намаление с различни ставки на данъка, както и други искания, поставени от бранша за обратно начисляване на ДДС, посочи Слави Трифонов. Очевидно, че по тази тема се очаква решение от коалиционния кабинет, но то би могло да се прокала едва с актуализацията на бюджета.
Представителите на бизнеса отново са поставили искането, свързано с проблема с работната ръка и връщането на многодневните договори за сезонни работници в земеделието, които бяха разрешени за ползване 2020 г. Обещана беше работна среща на екипите на МЗм и Министерството на труда и социалната политика за подобряване системата за регистрация на еднодневните договори. Осигуряване достъп на социалните служби до информационната система на НАП, за да имат електронен достъп служителите до стойността на получените възнаграждения, за да се избегне писането и изпращането в цялата страна на служебни бележки за получените възнаграждения от трайно безработните, подавайки заявления за помощи по всичките направления, по които имат права.
По въпроса с неизплатените суми на производителите със 100% пропаднали площи за 2021 г., фермерите са получили уверение, че веднага след приемане на бюджета за 2022 г. ще се пристъпи към изплащане на обещетенията по държавната помощ за природни бедствия.
Без решение е останало искането на бранша за допълнителен извънреден прием само за производители на плодове, които поради липса на реколта 2020г. останаха извън схемата за подпомагане по COVID-19, изплатено 2021 г. Всички тези производители са без обвързано подпомагане за 2021г., без компенсаторно плащане по Covid мярката, а са работили в условията на криза през 2021г и в момента са в най-тежко финансово състояние и невъзможност да поемат завишените разходи за новото производство.
От организациите очакват нов диалог с екипа на министерството в търсене на възможност за спешно разрешаване въпроса с изклютелно тежкото положение на тези производители.
(Очаквайте още по темата)
