Независимо от факта, че силицият е много разпространен в природата – нарежда се на второ място след кислорода, той практически е сред малко изследваните елементи както в растеният, така и в почвата. През последните години интересът към него нараства от страна на агроспециалистите и биолозите. Знаем, че всяко ново е добре забравено старо.
Влияние на силиция върху свойствата на почвата и значението му за растенията
Още в началото на 19 век учените установли, че основната функция на силиция е създаване и поддържане на естествена защита на растенията от външни неблагоприятни фактори – болести (предимно гъбични), вредители, замръзване, недостиг на вода и хранителни вещества. Тази защита е заложена на генетично ниво. При използването на този микроелемент, количеството на пестицидите може да се намали с 50-70%. Активните форми на силиция ускоряват формирането на цветове и развитие на кореновата система, а растенията повишават своята продуктивност, устойчивост на стрес, водят до увеличаване количеството на витамините и захарите в плодовете.
Някои растения не харесват подхранване с яйчени черупки
В Япония интересът към силиция нараства, изследванията се задълбочават и към средата на миналия век приемат указ за задължителното му използване при отглеждане на всякакви селскостопански култури. Днес този елемент привлича все повече внимание, защото заедно с въглерода формира почвеното плодородие, а освен това е екологична алтернатива на пестицидите. В земната кора на всеки въглероден атом се падат 133 силициеви. Задълбочено се изучава ефекта на силициевите съединения върху свойствата на почвата, растежа и развитието на растенията.
Ако влиянието на азота, фосфора и калия е изучено добре и е известно на производителите, то функцията на силиция е все още слабо известна и разбираема. Многобройните проучвания показват, че при дефицит на силиций растенията се развиват лошо. Ако азотът е отговорен за развитието на растителната биомаса, калият за активиране на биохимичните процеси, фосфорът за енергията, то силицият има основна роля да повиши устойчивостта на културите към стресови ситуации. И тъй като няма и не може да има идеални условия за растежа и развитието на растенията, оказва се, че силицият е много важен. Доказано е, че културите, при които има недостиг на силиций, не образуват защитен слой на епидермиса, предотвратяващ гъбичните инфекции. Растенията се разболяват най-често от мана.
В миналото за наторяване са използвани органични вещества, съдържащи голямо количество силиций – дървесна пепел, илова утайка, остатъци от производството на ориз и зърнени култури, които съдържат висок процент силициев диоксид.
В природата има достатъчно растения, богати на силиций. Листата и стъблата на копривата са покрити с остри чупливи власинки, образувани от силициев диоксид (SiO2), който влиза и в състава на пясъка. Голямо количество се съдържа и в хвоща, пачата трева, живовлека, в листата и цветовете на глухарчето, подбела. Ако тези растения се използват за приготвяне на ферментирал зелен тор, те ще осигурят достъпен силиций за растенията.
Сред зърнените лидери са овес, кафяв ориз, просо, ечемик и царевица. Много силиций има във всички богати на фибри храни, а също в орехите, тиквеното и слънчогледово семе.
Съдържанието на силиций в различните храни варира между 0,3-10% от сухото вещество.
В природата силицият се среща главно под формата на силициев диоксид. На глинести почви неговото съдържание е от 20 до 35%, а на песъчливи – 45-49%, но се намира в състояние, недостъпно за растенията. Предимството тук е на песъчливите почви, защото пясъкът частично поглъща слънчевата енергия и под въздействието на кореновите отделяния на различните култури се повишава способността на силиция да преминава в органични съединения. Така става достъпен за растенията. В безструктурните и разпрашени почви неговото съдържание е минимално.
Доказано е, че растенията потребяват повече силиций, отколкото фосфор, калий и дори азот. Картофите от 1 хектар извличат 50-70 кг, зърнените култури от 100 до 300 кг, а захарната тръстика до 700 кг. Тези големи количества, които извличат растенията заедно с реколтата водят до дефицит, а това от своя страна до влошаване състава на почвата, ускорявайки нейното разграждане.
Силициевите торове подобряват структурата на почвата и нейното плодородие, защото имат висока абсорбционна способност и задържат внесените минерални торове в кореновия слой. Те активират почвената биота с около 60%, а това са нашите невидими помощници в битката за добиви.
Силицият не се харесва и на вредителите. При листно подхранване на зеле със силициев тор значително намалява количеството на въшките и почти три пъти гъбичните заболявания. Това се дължи на повишения имунитет на растенията.
Силицият помага да се повиши устойчивостта на растенията на суша. Когато растенията абсорбират този елемент, по- голямата част от моносилициевата киселина се превръща в полисилициева, която като гел привлича вода.
Установено е, че един силициев атом може да задържи 100-140 водни. При нормално подхранване със силиций растенията са в състояние да съхранят от 6 до 37 грама вода на 100 грама биомаса и я отдават при засушаване. Това може да намали разходите за напояване.
Установено е, че устойчивостта на замръзване също се увеличава, защото прагът на кристализация на водата намалява.
Търговските продукти, съдържащи силиций, се предлагат като твърди вещества или течности. Има различни листни торове с биоактивен силиций и други микроелементи. В системите за капково напояване се прилага течен тор със силициева киселина, която е биологично достъпна за растенията. При използване на твърди вещества за торене усвояването се увеличава с намаляване размера на частиците.
