Представителството на Европейската комисия в България представя пълния текст на речта, произнесена от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен пред форума на „Икономист“ The World Ahead 2022 в София. В него тя акцентира върху климатичните промени и бъдещото законодателство на ЕС, свързано с намаляването на вредните емисии. Особено място в речта фон дер Лайен постави на инструмента на ЕС NextGenerationEU за подпомагане на иновациите в икономиката, както и инициативите на България в тази посока.
Уважаеми г-н Президент Радев, уважаеми домакини от „Икономист“, скъпи гости,
Беше горещ летен ден. Всъщност истински зной. Беше 20-и юни миналата година и температурата беше 38 градуса по Целзий. Ден, в който семействата във Варна или Бургас биха си сложили банските костюми и се запътили към плажа, за да прекарат приятно. Мястото на сцената, която описвам, обаче не беше топлият бряг на Черно море. Това бе Източен Сибир. Когато се замисля за следващата година, виждам два много различни варианта на бъдещето. В едното бъдеще сюрреалистични сцени като тази стават все по-преобладаващи.
Виждаме горски пожари като тези, които върлуваха в Гърция и Италия. Виждаме наводнения като тези, които опустошиха Германия и Белгия. Виждаме продължаваща загуба на местообитания на дивата природа, което може да доведе до повече зоонозни заболявания като COVID-19.
Другото бъдеще изглежда по-светло. Европа възприема изцяло прехода към чиста енергия, предвиден в Европейския зелен пакт. По този начин допринасяме за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий. Междувременно Европейският зелен пакт открива нови възможности за икономически растеж. Младите хора придобиват критични умения в инженерството, науката и технологиите, което гарантира техния успех в променящата се световна икономика.
Европейският съюз и неговите държави членки продължават да напредват по отношение на нашия колективен ангажимент да се превърнем в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г.
Като „пионер“, Европа започва да изнася технологични и финансови иновации по цялото земно кълбо. Заедно проправяме пътя за справедливи и равнопоставени икономики, които не накърняват по никакъв начин здравето на нашата планета.
Уважаеми гости,
Аз знам какво бъдеще искам за 2022 г. И днес Европа има визията, плана и инвестициите да води напред към постигането на по-зелен, по-справедлив свят. Позволете ми днес да се съсредоточа върху инвестициите.
И ще говоря за България, като знам, че положението в други държави на Югоизточна Европа е доста сходно.
Бих искала да започна с публичните инвестиции, а след това да премина към частните инвестиции. Понеже знам, че нашите нужди от инвестиции са огромни. Особено в държава като България, която трябва да направи по-голям скок, за да постигне неутралност по отношение на климата.
Публичните ресурси, които мобилизираме, обаче също са безпрецедентни. Около една трета от нашия план за възстановяване, NextGenerationEU, ще спомогне за постигането на нашите екологични цели. Това означава над 240 милиарда евро.
NextGenerationEU разполага с 6,6 милиарда евро инвестиции, готови за България. Това се равнява на повече от 10 % от брутния вътрешен продукт на страната. С тези ресурси България може значително да ускори декарбонизацията на своята икономика, като същевременно ускори възстановяването си. Тези две цели вървят ръка за ръка.
Икономическите аргументи в полза на декарбонизацията стават по-силни с всеки изминал ден. Според Международната агенция по енергетика слънчевата енергия понастоящем е най-евтината електроенергия в историята.
В повечето големи държави тя е по-евтина от нефта и газа. Българските дружества знаят това много добре. За едно десетилетие над две хиляди предприятия, много от тях са малки и средни, са решили да инсталират слънчеви панели на своите покриви. Стопанският сектор в България иска чиста, евтина и надеждна енергия.
Но не става въпрос само за енергия и цените на енергията. Зелената икономика създава добри и устойчиви работни места в целия Съюз. Полша например стана най-големият износител в Европейския съюз на електрически автобуси. Нови фабрики за производство на електрически автомобили отварят врати в цяла Централна и Източна Европа, включително в България. Това са работните места на бъдещето. И за да се гарантира, че тези работни места ще бъдат в Европа, трябва да инвестираме в тях — още сега.
В целия Съюз NextGenerationEU финансира амбициозни проекти за ускоряване на екологичния преход.От чистата градска мобилност в Хърватия до разположени в морето вятърни турбини в Балтийско море.
В Гърция NextGenerationEU ще съпровожда постепенното премахване на употребата на лигнитни въглища с инвестиции, вариращи от рехабилитацията на земя до създаването на нови слънчеви електроцентрали. За България също това е възможността да преоформи икономиката си за следващото поколение.
Всички разбираме, че преходът няма да се осъществи от днес за утре. В случай че бъде забавен обаче, нещата само ще се влошат. Точно сега европейски държави — от Испания до Румъния — преквалифицират миньорите си, например като техници във ветроенергийните паркове. Защото днешното обучение ще донесе заплатата утре.
NextGenerationEU, заедно с нашия Фонд за справедлив преход, могат да инвестират в тези работници и в тяхното бъдеще. Днес България разполага с всичко, от което се нуждае, за да успее в прехода. Надявам се, че новото правителство ще направи смела стъпка напред и ще определи облика на бъдещето на България.
Все пак знам, че публичните инвестиции няма да сътворят чудеса освен ако са комбинирани със силни частни инвестиции. Почти всяка седмица „Икономист“ повдига въпроси относно „завръщането на голямата държава“ в Европа и на други места. Затова позволете ми да бъда много ясна по този въпрос.
За да постигнем нашите цели в областта на климата, 2022 г. трябва да бъде годината, в която частният сектор излиза отново на предна линия. Нещото, което могат и трябва да направят правителствата, е да създадат условия това да се случи. Това представляваше и сърцевината на нашата работа с Европейския зелен пакт.
Разширихме например системата си за определяне на цена на въглерода — основана на пазара система, която по естествен начин насърчава пренасочването на капитали към щадящи климата технологии.
Второ, изградихме нови партньорства с частни инвеститори и фондации.
Добър пример за това е нашата програма „Катализатор“ с Европейската инвестиционна банка и фондацията „Гейтс“.
Тя ще привлече нов капитал за най-значимите екологични технологии, от които се нуждае нашата планета. Те обхващат от по-устойчиви авиационни горива до дълготрайно съхранение на енергия.
И трето, предложихме новата таксономия за устойчивите инвестиции. Навсякъде по света държави работят по подобни системи. Но Европа представя сега първата в целия свят класификационна система „Зелен списък“.
Горди сме, че Европа играе водеща роля. Защото нашата таксономия дава на инвеститорите това, от което се нуждаят в тези времена на несигурност: яснота, прозрачност, предсказуемост, за да планират своите инвестиции в нашата икономика и за нашата планета.
Енергията, от която се нуждаем за чистия преход, няма да дойде от „голямата държава“. Тя ще дойде от големите иновации, големите идеи, големите инвестиции в нашето бъдеще. Тя ще дойде от предприятията и семействата в целия ни Съюз.
Уважаеми гости,
Борбата срещу изменението на климата е надпревара и всяка надпревара се нуждае от водач — лицето или екипът, който определя темпото и привежда нещата в движение.
Днес Европа има готовност да бъде този лидер. С Европейския зелен пакт определихме ясна визия за нашето бъдеще. С NextGenerationEU мобилизирахме безпрецедентни ресурси за постигането на тази визия. За нашия колективен успех ще е необходимо обаче всички да се ангажират —всяка държава членка, всяко предприятие, и, в крайна сметка, всеки от нас.
Галата The World Ahead е посветена на бъдещето. На предвижданията за следващата година. Предлагам този път да не се ангажираме с предвиждания. Нека не оставяме бъдещето на съдбата.
Нека превърнем 2022 г. в годината каквато я искаме да бъде: годината, през която Европа поведе света към по-екологична и по-устойчива икономика.
