На 1 февруари Българската православна църква тържествено чества празника на свети Трифон Зарезан, тъй като в България Григорианският календар (наложен през 1582 г. с була на папа Григорий XIII) е въведен през 1916 година. Именно затова и старите празници като Трифоновден например се отбелязват от народа и по древноримския Юлиански календар (стар стил), когато Трифон Зарезан се е отбелязвал на 14 февруари, и на първи февруари - по нов стил.
Етнографите определят Трифон Зарезан като един от най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. По същество е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Единствено обредът на свети Трифон обаче е пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени да му определят по-специално място в календарната система на българите. Изследователите с право свързват образа на светеца с трансформацитая на старите богове Сабазий, Дионисий, Бромий, Бакхус и Ликург.
На днешния ден се продължава стара земеделска традиция в нов вид - с християнизирането на източноевропейските територии. Неслучайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден; на 2 февруари – Сретение господне, а на 3 февруари – Свети Симеон. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от свети Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, 2 раждат малките си през този период. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
На днешния ден обредната храна, която се носи на лозето, се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден - да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“ (с. Рила, Дупнишко). През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско).
Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива се с вино около кютука, зарязва се с косера и пак се полива като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет. В село Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното“.
Във врачанското село Гореница при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето“. В пазарджишкото село Елица на зарязаната първа лоза окачват парче „баба“ и благославят "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите“!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях.
В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.
На днешния ден земеделският министър Иван Иванов и неговият заместник Стефан Бурджев ще се включат в отбелязването на празника на лозаря в Плевен. Честванията се организират от Института по лозата и виното и ще се проведат в Експерименталната база на института в местността Томовското.
