Фалстартът на българския План за възстановяване и устойчивост, който не е ясно точно кога ще бъде одобрен от Европейската комисия, ще забави съществено и изпълнението на единната Електронна информационна система в земеделието, по която страната ни заложи 10 199 937 евро (без ДДС), или близо 20,4 млн. лева. Към тях националният бюджет се очаква да отпусне и 2 006 855 евро за ДДС, както гласи първоначалното задание.
Подготовката за единната система започна още по времето на служебния кабинет през 2021 г., като в частта за земеделието на Плана за възстановяване и устойчивост бяха определени 4 етапа, по които новата система да заработи до 2025 година.
И ако до юни тази година Брюксел все пак одобри българския план, сроковете за електронизация ще се забавят точно с половин година.
В резултат на това първият етап, който включва обществената поръчка за възлагането на анализите и техническите задания по този регистър, се очаква да започне през юли тази година и да приключи до края на март 2023 г. вместо в края на септември 2022 г., (каквито бяха сроковете, ако работата по единния регистър беше започнала през януари 2022 г.).
Припомняме, че Единният регистър ще включва 5 модула плюс мрежа за комуникация от полеви и водни сензори и модул за управление на данните.
Заделеният бюджет за разработването на общата платформа за обединяване на всички модули и за интегриране на съществуващи информационни системи чрез интерфейси е малко над 3 милиона евро.
За изграждането на модула за употребата на препарати за растителна защита и торове са предвидени 764 159 евро, като за оценка на разходите е проведено пазарно проучване чрез допитване до компании, опериращи в областта на информационно-комуникационните технологии. Индикативната стойност на разхода за дейността се основава на осреднена стойност на разходите, представени в постъпилите оферти. Извършено е допълнително проучване за наличие на сравнителни исторически данни за стойността на подобни дейности. Направена е референция към проведена обществена поръчка със сходен обхват и предмет, финансирана със средства от Оперативна програма "Околна среда" 2007-2013 г.
Същият бюджет от 764 159 евро е предвиден и за изграждането на информационно-аналитичния модул за контрол на употребата на антимикробни ветеринарно-медицински препарати. И тук също е направено пазарно проучване за разходите, необходими за изграждането на този модул.
Четвъртият модул е за проследяване „От Фермата до трапезата“ и там бюджетът е в левовата равностойност на 2 096 286 евро.
Петият модул е зазграждане на онлайн обучение за ползване на електронната система. Средствата по него са в размер на 696 560 евро, като най-много финанси ще отидат за разработката и внедряването на софтуерното решение и обучение на персонала и земеделските стопани.
Сямото изграждане на Мрежата за комуникация от полеви и водни сензори и модул за управление на данните ще бъде създадена с бюджет, надхвърлящ 4,8 милиона евро, от които най-важният етап е покупката и монтажа на базовите станции, сензорите за почвени влаги и т.н.
Крайният срок за цялостното изпълнение на проекта е 31 декември 2025 г., но при половингодишното забавяне в старта има вероятност тези срокове да бъдат удължени.
Тъй като досега не са изпълнявани сходни проекти, предвидените системи и технологии ще позволят интегрирано и консолидирано да се обработват натрупаните данни от налични регистри и системи в рамките на Министерство на земеделието, храните и горите и отделните структури към него. Целта е новата власт да има възможност да извлича допълнителна информация чрез аналитични инструменти и да реализира своите политики водейки се от данните.
Концепцията за регистрова реформа включва изграждането на Единен регистър на фитосанитарния контрол и Единен регистър на ветеринарномедицинските продукти към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). По отношение на модула за препаратите за растителна защита и предвижданата дейност на БАБХ за изграждане на Единен регистър на фитосанитарния контрол (финансиран по ОП „Добро управление):
И двете дейности са базирани на регулаторната уредба за употреба на препарати за растителна защита, но имат различни целеви групи от потребители. В дейността на МЗХГ целевата група и потребителите на системата са земеделски производители, докато проекта на БАБХ е фокусиран върху административните структури и не обхваща ползватели извън структурите на БАБХ.
Изграждането на модула за употреба на ПРЗ и електронни дневници ще позволи създаване на стандартизиран обмен на информация между земеделските стопани и администрацията, като се използват и данните от единния регистър на фитосанитарен контрол.
По отношение на модула за контрол на употребата на антимикробни ВМП и предвижданата дейност на БАБХ за изграждане на Единен регистър на ветеринарномедицинските продукти (ЕРВП) се предвижда единствено обединяване на съществуващите регистри за издадените лицензи за производство, търговия и употреба на ветеринарно медицински продукти.
Не се предвижда въвеждане на актуални данни за внесените, произведените и използваните ВМП и фуражи, както и тяхното приложение в стопанствата. Не е предвидена и аналитична под-система, с която да се извършват анализи на употребените ВМП и медикаментозни фуражи със сигнализация при отклонения в количествата, както и възможност за издаване на електронни рецепти, въвеждане и обработка на резултати от антибиотикограми или изграждане на система за обмен на данни по фармакобдителност или осигуряване проследяването на получените продукти от съответните третирани животни.
Модулът цели да събере данни по отношение на употребата на антимикробни средства, тъй като тази информация в момента не съществува и не е предвидена в проекта по Регистровата реформа. Данните ще се докладват пред ЕК, защото такова задължение възниква по Регламент, който влиза в сила от 2022 г.
Целевата група на потребителите на двете платформи също е различна, като единният регистър на БАБХ е предназначен за потребителите от администрацията на БАБХ, докато модулът за вписване и проследяване на ВМП, обхваща както БАБХ, така и производители и търговци на такива продукти, регистрираните ветеринарни лекари и собствениците на животни.
Проследяването чрез QR код ще позволи и трансфер на информация към потребителите. Системата за проследяване на вноса, производството, търговията и употребата на ВМП ще бъде интегрирана както с ЕРВП, така и с ВетИС и с предвиждания Единен регистър на животните и животновъдните обекти.
Модулът от системата ще проследява изписването и прилагането единствено на ветеринарно-медицински продукти, които са вписани в Единния регистър на ветеринарно-медицинските продукти (ЕРВМП) от компетентни органи, имащи съответните права за търговия, разпространение, изписване и прилагане (вписани също в ЕРВМП), включително и бази данни на Европейската агенция за лекарствата – EMA (Информационната система за управление на лицензираните лекарства за употреба при животните и хората (ESVAC), регистър на продуктите лицензирани за употреба по централизирана процедура (и базите данни във връзка с прилагането на Регламент (ЕС) 2019/6 относно ветеринарните лекарствени продукти, които ще функционират след 28 януари 2022 г.)) и ще бъде предвидена възможност за електронното им изписване - електронна рецепта.
Дейностите по проектното предложение на БАБХ и изграждането на Модула за контрол на употребата на антимикробни ВМП по ПВУ се допълват и тяхното изпълнение ще гарантира прилагането на законодателството ЕС в областта на агрохранителната верига в частност по отношение на ветеринарните лекарствени продукти (ВЛП). Ще се постигне независимост при осъществяването на управлението и мениджмънта на процесите чрез получаване на справки по отношение на количествата употребени ВЛП, в т. ч и антимикробни продукти и осъществяването на дейностите по официалния контрол.
