От началото на годината министерството на околната среда и водите е изплатило 223 000 лева обезщетения за щети, нанесени от животинския вид „кафява мечка” предимно върху селскостопански животни, продукция и пчелини, съобщиха от пресцентъра на ведомството. До началото на септември 2021 г. са били изплатени около 128 хил. лв. , а новият вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов възобнови плащането и в четвъртък са преведени около 95 хил. лева. Щетите от кафява мечка се изплащат на основание Закона за лова и опазване на дивеча след изготвен от комисия протокол за установяване на щетата, като размерът се определя на база пазарните цени в конкретния район.Сигналите се получават от различни институции, горските и ловни стопанства, ругионалните инспекции по околната среда и водите, национални паркове, общините, полицията и телефон 112.
Кафявата мечка е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие. Европейската директива за опазване на местообитанията (Директива 92/43) изисква строга защита на вида, който е включен и в конвенцията срещу международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES).
За тази година нанесените щетите са рекорден брой, изтъкват от МОСВ. До момента във ведомството са постъпили предложения за 160 обезщетения, като все още има преписки, които са в процес на обработка.За сравнение оттам посочват, че през 2020 година има подадени общо 128 заявления за обезщетения за около 105 хил. лв.
Големят брой набези се дължи основно на липсата на храна в горите и навлизането на човека, включително с моторни превозни следства в естествените местообитания на мечката, както и на климатичните промени, посочват от министерството.
Около 90-95 % от щетите са нанесени на територията на РИОСВ-Смолян. Това се дължи на обстоятелството, че от една странна в Родопите е концентрирана най-голямата част от популацията на кафява мечка у нас, а от друга страна регионът се характеризира със относително малко население, обитаващо села и махали в планината, съответно местообитанието на мечките и хората е споделено. Това неминуемо води до конфликт и ако той не бъде намален, ще доведе до бракониерство. Предвид спецификата на кафявата мечка бракониерството е основна заплаха, но все пак през последните години популацията на вида е относително устойчива.
„Запазване на биоразнообразието в България е един от основните ми приоритети“ заяви Сандов. Той изтъкна, че изплащането на обезщетения е един от най-добрите механизми за намаляване на конфликта мечка-човек и в този смисъл е пряка мярка за опазване на вида.
Практиката на обезщетяване е оценена като много успешна както от Европейската комисия, така и на различни експертни форуми. Тя се прилага от МОСВ от 2003 г.
