Стопаните на биофермата в карловското село Розино в последните десетина години активно се грижат за плодородието на земята, която разчистват и поддържат с пасищно животновъдство. Но освен за собственото си стадо те полагат грижи и за дивите животни в околността, разказа пред Sinor.bg Албина Ясинская, собственик и главен технолог във фермата. Тя е завършила специалността „Туризъм и маркетинг“ в Москва, а след това и „Биоземеделие“ в Аграрния университет в Пловдив. В Австрия пък е завършила курс по пермакултура.
Първите предизвикателства
Всичко започва преди десетина години с производство само за семейството на Албина, което в началото разполага с една крава, а по-късно - и с двойка биволи.
„Имахме мляко за нас, което квасихме, правехме сирене, кашкавал, масло, сладолед, споделяхме го с приятели. След това взехме още крави и в един момент събрахме стадо от 70 крави Джерсей и още толкова биволи Българска Мурра“, разказва Албина. Постепенно фермата се разраства до 1800 декара, от които 1600 дка са само пасища. Стопаните отглеждат люцерна, грах и овес като фураж за животните. Целта им е в един момент фермата да произвежда самостоятелно необходимото зърно и да не зависи от доставчици.
Имат и неголеми овощни градини със стари сортове череши и вишни, които отглеждат неинтензивно. Въпреки че в продължение на години насажденията са били изоставени, сега високите дървета дават добра реколта, не боледуват и са биосертифицирани. Фермерите се грижат и за бионасаждения с маслодайна роза, арония и малини, които използват в рецептите за сладолед, сироп и йогурт за пиене.
Албина Ясинская разказва, че всичко това се е случва с много усилия в последните години. Първоначално земите са били изоставени и постепенно разчистени парцел по парцел и изравнени, премахнати са големи камъни и дори бетон. „Доста години се грижим за тази територия. Терените много се промениха и всяка година все повече се вдъхновяваме от този резултат. Всички животни гледаме свободно пасищно и ротираме по терени. Така не само гледаме щадящо земята, а и подобряваме самия тревостой и запазваме биоразнообразието“, допълва тя. Пояснявайки, че "в резултат на тези грижи, земята се отблагодарява. „Ако няма животни, земята започна да деградира и ерозира, особено в нашия район, тъй като не е много плодородна“.
В мандрата във фермата основно се произвежда сладолед от мляко и сметана, но ако млякото е в повече, правят допълнително и други млечни продукти. Кравето мляко е биосертифицирано, биволското в момента е в преход. Постоянно заети в животновъдното стопанство са петима души, а в цялата ферма работят на постоянни договори още шестима наети, като през лятото допълнително сключват договори и със сезонни работници.
Предизвикателствата пред земеделците
Едно от основните предизвикателства пред биопроизводителите е промяната на климата. Понеже ние сме в район, който не е плодороден, при нас е положението по-критично, особено заради сушата през това и миналото лято, допълва Албина Ясинская. Насажденията в стопанството не се напояват, но необходимата вода за фермата е остър въпрос и затова стопаните разчитатна повторно използване на водата от производството.
Пандемията от COVID-19 наложи наложи определени промени за всички, включително и при бизнес схемата на фермата в Розино, коментира Албина Ясинская. Тя очаква в следващия сезон консумацията на сладолед и други продукти да стигне предишните обеми или да се увеличи.
Сладоледът от Розино
През ноември сладоледът Gelato & Latte от Розино получи награда на международен форум в Рим. „Ние членуваме вече трета година в Асоциацията на италианските майстори джелатиери и бяхме поканени да представим България със сладолед и млечни продукти. Това за нас е много висока оценка за труда, който сме положили и продукта, който сме произвели“.
„Нарекохме сладоледа „Атила“, като го направихме от нашето биволско кисело мляко с дива горска боровинка, събрана до стария римския път Виа Траяна. Този натурален продукт беше гарниран със зелени листа, оцветени с куркума и синя спирулина. Това беше специално, за да покажем, че към наследените преди хилядолетия златни съкровища днес добавяме и биоразнообразието, което е застрашено от изчезване. Искахме да представим колко е важно нашите деца и внуци да могат да опитат тези ценни храни, а не само да си спомняме за дивата горска боровинка“, разказва Ясинская.
Тя разяснва и защо стопанството полага грижи за птиците, змиите, прилепите и разселва лалугери в района: „Не разделяме животните на полезни и вредители. Нашата основна идея е, че в природата трябва да има баланс. Ако изтребим една популация, това може да има много дълбоки последици. Трябва да запазим цялото биоразнообразие, защото, ако нарушим хранителната верига на един вид, той ще изчезне. Според нас човек трябва да мисли много за това, което прави и да не разрушава природата и биоразнообразието, защото от това зависи нашият живот и животът на нашите деца“.
Запитана какво очакват биопроизводителите от новото правителство тя коментира, че се надява да има подкрепа за малките производители и да се създават подходящи условия за тях.
Надежда Иванова
