Земеделският сектор в България има сериозни очаквания за яснота и конкретни виждания по отношение на прилагането на бъдещите параметри на новата Обща селскостопанска политика (ОСП), заяви министърът на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков по време на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) и България, Хърватия, Румънияи Словения, която се провежда в унгарската столица Будапеща, цитиран от пресцентъра на оглавяваното от него ведомство.
Бозуков уточни, че за страната ни е от ключово значение да разполагаме с достатъчно време за довършването на националния стратегически план. „Основно притеснение на България е, че времевият график за приемане на делегираните актове и актове за изпълнение към базовите регламенти, както и необходимостта от прилагане на разпоредбите им в стратегическите планове, трудно ще позволи спазването на срока за предаване им, който е 1 януари 2022 г.“, посочи той. Министърът подчерта, че за намаляване на времевия натиск следва да бъде проявен гъвкав подход и съдействие от страна на службите на Европейската комисия. Той отбеляза, че изготвянето на стратегическия план, който ще формира политиката през следващите години, е сложен процес, изискващактивното включване на заинтересованите страни. „Това от своя страна предполага достатъчно време и получаване на ясни указания, които да бъдат достъпни своевременно и прилагани от всички държави членки“, смята Бозуков.
По думите му всяка държава-членка има интерес да бърза в подготовката и изпращането на своя стратегически план, за да не остави земеделските си производители без подпомагане през 2023 г. „Допълнителен натиск и контрол от ЕК не е необходим. Комисията трябва да съдейства чрез обмен на информация за напредъка от всички държави членки, както и регулярно публикуване и споделяне на съдържанието на подадените стратегически планове от другите държави членки. Очакваме ЕК да прояви гъвкавост при приемането на стратегическите планове, като осигури възможност на държавите членки за допълнително предоставяне на информация по негови елементи на по-късен етап“, изтъкна той.
Министърът бе категоричен, че е необходимо да се даде възможнодн за получаването на своевременна обратна връзка и достъп до отговорите на ЕК по зададени въпроси от държавите членки с цел еднакво и прозрачно прилагане на нормите на пакета с регламенти за ОСП.
Той обяви, че България предлага да се изготви и публикува контролен лист, по който службите на ЕК ще оценяват плана. „Предвид кратките срокове за финализиране и предаване на плановете за страните ще бъде полезно осигуряването на предварителен преглед на отделните части от стратегическия план и отстраняването на неяснотите и неточностите преди официалното качване на разделите в системата за управление на фондове (System for fund management – SFC). Може да се направи график за всяка държава-членка, съгласно който да се изпращат окончателни материали по отделните части на стратегическия план и видовете интервенции, както и ясни срокове, в които комисията да праща своите бележки. Предварителното разглеждане по графици ще наложи удължаване на срока за изпращане на плановете към ЕК, но ще позволи по-бързото им приемане и одобряване впоследствие. Това може да допринесе за гарантиране на прилагането на новия модел от началото на 2023 г.“, обясни Бозуков.
На срещата министрите на земеделието подписаха съвместна декларация за необходимостта от прозрачна процедура за приемане на стратегическите планове по ОСП и функционалност на новия модел на прилагане. Бозуков обаче подчерта, че съществуват все още неясноти за ефекта от прилагане на новия модел. Според него в тази връзка е от изключително значение за държавите-членки да получат необходимата степен на гъвкавост както в хода на планиране, така и в хода на отчитане на изпълнението на новия модел.
