Дори форсмажорните обстоятелства, възникнали с доставките на техника поради поскъпването на стоманата на световните пазари, не освобождават фермерите, кандидатствали за инвестиции в земеделските стопанства, от паричните задължения по договорите, подписани с фонд „Земеделие”. Това съобщиха от ведомството по повод питане на земеделски производители, които са се отказали от вече одобрения проект за инвестиции в първична преработка на селскостопанска продукция, разписан по линия на държавните помощи.
Проблемът с осигуряването на техника по проектите притиска жестоко повечето земеделци, които са подписали договори по ПРСР или по държавните помощи, тъй като доставчиците или се отказват да осигурят техниката, или предлагат друг вид техника и то с удължени срокове на доставка, сигнализираха земеделци от цялата страна.
Причината безспорно са затворените пазари около Ковид-19 и последвалото поскъпване на транспортните разходи по море, а също и на техниката и електрониката, свързана с производството на трактори, комбайни, оборудване за мандри и др.
Конкретният случай, за който говорим, е за заявена система за предпазване на овощни градини от слани, за която миналата есен фермерът е получил авансово 70% от стойността на проекта.
След като в началото на 2021 г. дистрибуторът на тази техника поставя нови условия и цени, фермерът се отказва от изпълнението на проекта. Това става половин година, след като авансът е изплатен. Фермерът чинно връща тази сума във фонд „Земеделие”, след което обаче разбира, че държавата му е начислила 10% лихва върху този аванс, за което той разбира едва сега.
Схеми с поредни телефонни измами, свързани с проекти по ПРСР
Синор.бг попита фонд „Земеделие” на какво основание се налага тази лихва и дали няма да има смекчаване в изискванията, след като изпълнението на проекта се е провалило по обективни причини, независещи от земеделския производител.
От фонда отговориха само на първата част от въпроса ни. Публикуваме пълния отговор на ведомството:
„Размерът на лихвата, която се начислява върху сумата на публичните вземания, е определен на основание на Постановление 426 на Министерски съвет от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, обнародвано в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г. Постановлението е в сила от 1.01.2015 г. и се равнява на основния лихвен процент на БНБ - в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер на лихвата”.
Дали министерството на земеделието ще вземе отношение към втората част – свързана с поскъпването на суровините и вероятните откази на земеделците да изпълняват проектите си по ПРСР, това тепърва ще се решава.
Екатерина Стоилова