Валежната обстановка в началото на календарното лято благоприятства развитието на гъбните болести, известни като мани. За много стопани, които не са специалисти, маносването е всички онова, което съсипва надземните зелени части на културните растения. Поради потъмняването на поразената тъкан често може да бъде чуто оплакването, че доматите, картофите и др. културни видове в градините и дворовете са съсипани от черната мана !?
За специалистите маните са група болести, чиито причинители са родствени и спадат към семейство Peronosporacеае (родовете Peronospora, Pseudoperenospora, Plasmopara и др.) и семейство Pythiaceae (род Phytophthora).
Дагонис® – специалист в борбата с алтернария и брашнеста мана по домати!
По известни болести с патогени от р. Peronospora са маната по тютюна (Peronospora tabacina) и маната по лука (Peronospora destructor). Причинител на т. нар. кубинска мана по краставиците е Pseudoperenospora cubensis, на маната по лозата - Plasmopara viticola, а на маната по слънчогледа - Plasmopara halstedii.
Посочената систематика е важна, защото по нея стопаните могат да търсят препарати за растителна защита, които са ефикасни срещу маните.
Общото между маните от сем. Peronosporacеае е, че имат местна (локална) и системна проява. При лозата и тютюна по листата първоначално се появяват петна, които на преминаваща светлина изглеждат воднисти. По-късно от долната страна на листата се явява светъл, синкав до кафеникав налеп. Налепът е спороношение, чрез което през вегетацията заразата се разпространява.
Гъбата се развива в растителната тъкан, а през устицата на листата излиза само спороношението. Причинителят на маната по тютюна напада и др. видове: домати,, пипер, патладжан, татул и др. За презимуването имат значение заразените през есента растения в оранжериите.
Втората проява е системната (хлоротично – хипертрофираща). Тя е по-опасна за слънчогледа, хмела (Pseudoperenospora humuli, Plasmopara halstedii) и др..
Причинителите на маните презимуват в заразените растения, както и чрез трайни спори, известни на специалистите като ооспори. Възможно е и презимуване като мицел в подземните части, при което през пролетта патогенът причинява хипертрофия на новообразуваните части. Запазването на заразата става и чрез посадъчния материал за (резници, вкоренен материал) за хмела, клубени на картофи (Phytophthora infestans).
Борбата с маните е комплексна. Редуването на културите, обработката на почвата, унищожаването на растителните остатъци, на плевелната растителност и употребата на здрав посадъчен материал са предварителни агротехнически мероприятия, които намаляват възможността зараза на културните растения.
Продуктите за растителна защита (ПРЗ), съдържащи мед, са широко известни и масово прилагани. На пазара има доста заместители на класическия бордолезов разтвор, но трябва да бъде подчертано, че те са само с контактно предпазно действие. Новите растителни части след пръскането не са защитени. В борбата срещу маните има набор от активни вещества като диметоморф, манкоцеб, фозетил–алуминий, оксатиапипролин + зоксамид, металаксил-М(мефеноксам) и др. Посочените активни вещества влизат в състава на различни търговски продукти, чиято ефикасна и безопасна употреба трябва да става след консултация със специалист и според указанията за съответния продукт. Редуването на фунгицидите намалява опасността от появата на устойчиви форми сред патогените.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”
София
