Начало » Важно за фермера » Растениевъдство

Време за мани!

Валежната обстановка благоприятства развитието
Синор.БГ / 14.06.2021 г.
Време за мани!

Валежната обстановка в началото на календарното лято благоприятства развитието на гъбните болести, известни като мани. За много стопани, които не са специалисти, маносването е всички онова, което съсипва надземните зелени части на културните растения. Поради потъмняването на поразената тъкан често може да бъде чуто оплакването, че доматите, картофите и др. културни видове в градините и дворовете са съсипани от черната мана !?

За специалистите маните са група болести, чиито  причинители са родствени и спадат към семейство Peronosporacеае (родовете Peronospora, Pseudoperenospora, Plasmopara и др.) и семейство Pythiaceae (род Phytophthora).

Дагонис® – специалист в борбата с алтернария и брашнеста мана по домати!

По известни болести с патогени от р. Peronospora са маната по тютюна (Peronospora tabacina) и маната по лука (Peronospora destructor). Причинител на т. нар. кубинска мана по краставиците е Pseudoperenospora cubensis, на маната по лозата - Plasmopara viticola, а на маната по слънчогледа - Plasmopara halstedii.

Посочената систематика е важна, защото по нея стопаните могат да търсят препарати за растителна защита, които са ефикасни срещу маните.

Общото между маните от сем. Peronosporacеае е, че имат местна (локална) и системна проява. При лозата и тютюна по листата първоначално се появяват петна, които на преминаваща светлина изглеждат воднисти. По-късно от долната страна на листата се явява светъл, синкав до кафеникав налеп. Налепът е спороношение, чрез което през вегетацията заразата се разпространява.

Гъбата се развива в растителната тъкан, а през устицата на листата излиза само спороношението. Причинителят на маната по тютюна напада и др. видове: домати,, пипер, патладжан, татул и др. За презимуването имат значение заразените през есента растения в оранжериите.

Втората проява е системната (хлоротично – хипертрофираща). Тя е по-опасна за слънчогледа, хмела (Pseudoperenospora humuli, Plasmopara halstedii) и др..

Причинителите на маните презимуват в заразените растения, както и чрез трайни спори, известни на специалистите като ооспори. Възможно е и презимуване като мицел в подземните части, при което през пролетта патогенът причинява хипертрофия на новообразуваните части. Запазването на заразата става и чрез посадъчния материал за  (резници, вкоренен материал) за хмела, клубени на картофи (Phytophthora infestans).

Борбата с маните е комплексна. Редуването на културите, обработката на почвата, унищожаването на растителните остатъци, на плевелната растителност и употребата на здрав посадъчен материал са предварителни агротехнически мероприятия, които намаляват възможността зараза на културните растения.

Продуктите за растителна защита (ПРЗ), съдържащи мед, са широко известни и масово прилагани. На пазара има доста заместители на класическия бордолезов разтвор, но трябва да бъде подчертано, че те са само с контактно предпазно действие. Новите растителни части след пръскането не са защитени. В борбата срещу маните има набор от активни вещества като диметоморф, манкоцеб, фозетил–алуминий, оксатиапипролин + зоксамид, металаксил-М(мефеноксам) и др. Посочените активни вещества влизат в състава на различни търговски продукти, чиято ефикасна и безопасна употреба трябва да става след консултация със специалист и според указанията за съответния продукт. Редуването на фунгицидите намалява опасността от появата на устойчиви форми сред патогените.

Доц. д-р Антоний Стоев

ИПАЗР „Никола Пушкаров”

София

Време за мани!
17731
 

Последни материали
Виж
Достваките за трети страни като цяло обаче бележат спад от над 35 на сто
ЕС увеличава износа на ечемик за Саудитска Арабия от началото на сезона
Пловдив има възможности да се утвърди като световна винена дестинация
Агроведомството ще продължи да подкрепя празници на винопроизводители
Съставят акт на заведение, получаващо разфасовки от дребен добитък
Изхвърлени агнешки кости до кофа за боклук доведоха до проверки в София
Най-забележимият ръст е при полските култури
Испания остава лидер в биологичното земеделие в ЕС
Акцент върху люцерна и детелина
Франция инвестира 9,8 млн. евро в нови сортове протеинови култури
Русия отпусна над 620 млрд. рубли за земеделието през 2026 г.
Реколтата от зърно в Русия надхвърли 141 млн. тона, при отпуснати 6,8 милиарда евро за земеделието
Свързани материали
Виж
Достваките за трети страни като цяло обаче бележат спад от над 35 на сто
ЕС увеличава износа на ечемик за Саудитска Арабия от началото на сезона
Пловдив има възможности да се утвърди като световна винена дестинация
Агроведомството ще продължи да подкрепя празници на винопроизводители
Съставят акт на заведение, получаващо разфасовки от дребен добитък
Изхвърлени агнешки кости до кофа за боклук доведоха до проверки в София
Най-забележимият ръст е при полските култури
Испания остава лидер в биологичното земеделие в ЕС
Акцент върху люцерна и детелина
Франция инвестира 9,8 млн. евро в нови сортове протеинови култури
Русия отпусна над 620 млрд. рубли за земеделието през 2026 г.
Реколтата от зърно в Русия надхвърли 141 млн. тона, при отпуснати 6,8 милиарда евро за земеделието
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
АВТОРИ |  РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2026
RSS новини