По заръка на служебния премиер Стефан Янев още тази седмица всички министри от кабинета трябва да установят издъно проблемите, натрупани в съответния сектор, за да се набележат онези от тях, чието решение не търпят отлагане. По този повод земеделският министър Христо Бозуков насрочи среща с представителните браншови организации, която ще се проведе в ранния следобед днес.
Пред Синор.бг Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България, отбеляза основните предложения, които земеделците са й поръчали да представи пред служебната власт – с идеята, че най-после думата на малкия и среден бизнес от сектора на плодовете и зеленчуците ще бъде чута. „Защото от влизането на България в ЕС семейният бизнес запада и ако липсите на политики останат непроменени, до 10-15 години малкият бизнес в селата ще изчезне съвсем”, посочи Милтенова.
Три са спешните решения, които според градинарите трябва да се обсъдят в диалог с останалите земеделци. „Спирането на приема по подмярка 4,1 е на първо място, защото не може заради политически изфабрикувана наредба, нагласена за проектите на отбран кръг приятелски среди, земеделците да бъдат лишени от европейско и национално подпомагане. И това в пълна сила важи за малките и средни производители, чието положение вече е нетърпимо, защото колеги, които са инвестирали в овощни градини, дори без да разпродават имотите си, са решени да напуснат страната. Така, че очаквайте нови пустеещи земи”, с тревога обясни Милтенова. Според нея това бързане с подмярка 4,1 наподобява твърде много програма САПАРД, когато през 2001 г. предизборно тя беше отворена, без да се обсъди подробно с бранша.
Не само и единствено Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е причина за новата емиграция, но и "липсата на перспектива, защото в Плана за възстановяване и устойчивост на България съвременните политици заложиха за земеделието едва 7% от целия бюджет, докато в останалите европейски държави нашият сектор е приоритет. И това е осъзнато на всички нива, обясни още председателят на съюза. Да не говорим за факта, че в този план основните средства ще се дават на държавни институции, докато реалният бизнес трудно ще бъде подкрепен – нито за напояване, нито за обезщетението при кризи или за лесен достъп до кредитиране", коментира земеделката.
Третото искане, което браншът ще постави на днешната среща, е премахването на административните пречки за малкия бизнес. „Тук обаче не става въпрос само за чиновниците от земеделието, а за цялостното издевателство от страна на администрацията”, посочи Милтенова. И дава елементарен пример с данъка върху добавената стойност. „От 20 години говорим как ние, като земеделци, сме длъжни всеки месец до 14 число да внасяме в хазната ДДС за продадените стоки, но администрацията по никакъв начин не е длъжна в 3-месечния срок, както е по закона, да възстанови тези суми”, посочи председателят на съюза.
Ето ви и друг пример – градинар с 300 декара земя, на когото преди 7 години при инцидент му се запалва хладилната база. Успял да събере парите за нова база, но вече година и половина чиновниците, които трябва да издадат разрешителното за сградата, го мотаят по безобразен начин. Сетете се сами защо. Да не говорим за безбройните примери на чиновническо протакане от страна на екоминистерството при издаване на резрешителни за сондажи.
„Примери като тези много, защото чиновническият натиск е от години, но като че ли в тази държава умишлено се върви към пълно унищожение на малкия и среден бизнес”, с тревога заключава Милтенова.
И понеже за последните 20 години тя неведнъж е давала предложения за спасяване на бизнеса, които са оставали само на книга, затова и днес тя трудно може да определи какъв ще бъде ефектът от срещата. „Още в предложенията си по първата ПРСР 2007 – 2017 г. настоявахме подпомагането да става на регионален принцип, защото само на местно ниво хората биха могли лесно да набележат от какви култури се нуждае бизнесът, или пък какви животни да се отглеждат. Други колеги също имаха ценни идеи как земеделието да запази работната ръка по места. Нищо от тези предложения не беше подкрепено”, разказва градинарката.
Затова и днес стопанствата в страната се топят с всяка изминала година, а всеки от земеделците е силно затруднен да продължи бизнеса са поради липсата на работна ръка. „Ако не знаете защо производителите на зеленчуци тази година няма да садят пипер, то отговорът е елементарен - заради липсата на работна ръка. Колега, който има 1 500 дка с пипер, от тази година ще произвежда грах и други култури, които се прибират механично и не изискват ръчен труд. И той няма дъ бъде единствен”, обясни още председателят на съюза на градинарите.
Синор.бг ще продължи темата, свързана с днешната среща.
Екатерина Стоилова
