На фона на общия износ на държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) за Китай през 2019 г., който възлиза на 166 030 млрд. юана, делът на селскостопанската продукция е твърде незначителен. Експортираните агрохрани са били в размер едва на 2,55 млрд. юана, или 1,5% от общия износ. Изводът е, че са необходими активни двустранни действия ЦИЕ – КНР въпреки световната пандемия и геополитиката, съобщиха от българския офис на Центъра за сътрудничество с Китай ЦНСССКЦИЕ.
„Трябва да задълбочим селскостопанското сътрудничество в опит да удвоим износа на селскостопанска продукция от страните от ЦИЕ за Китай и да повишим двупосочната търговия със земеделие с 50% през следващите пет години“, каза и президентът на Китай Си Дзинпин по време на срещата на върха, проведена на 9 февруари т.г. Основание за това дават публикуваните сведения от Генералната митническа администрация на Китайската народна република (ГМА на КНР).
Данните на ЦНСССКЦИЕ сочат, че за млечните продукти вносът е за 950 млн. юана; козметика и тоалетни принадлежности – 570 млн. юана; храна – 390 млн. юана; месо (включително карантия) – 360 млн. юана; алкохол и напитки – 280 млн. юана.
Наскоро ГМА на КНР (General Administration of Customs of the People’s
Republic of China, GACC) официално оповести данни за вноса в Китай от страните от Централна и Източна Европа през 2019 г.. Информацията е получена от „Младежки иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа”, град Нинбо, КНР (China (Ningbo) – Central and Eastern European Countries Youth Innovation Center).
Важно е да се знае, че освен преработени суровини за хранително-вкусовата промишленост в Китай могат да се изнасят само продукти, за които има разписани изрични двустранни протоколи (за всеки
продукт поотделно) и цялостните процедури по изпълнение на изискванията за вноса им в Китай са приключили.
Припомняме, че към октомври 2019 г. бяха открити 31 процедури по изискванията за внос в Китай на български селскостопански продукти, а осем – приключени. (Царевица – с подписан протокол от 16 декември 2013 г. и двустранно одобрен фитосанитарен сертификат; Люцерна – с протокол от 13 януари 2014 г. и двустранно одобрен фитосанитарен сертификат; Риба и рибни продукти – с двустранно
одобрен на 21 март 2014 г. сертификат; Мляко и млечни продукти – с
протокол от 16 септември 2016 г. и двустранно одобрен ветеринарномедицински сертификат; Комбинирани фуражи на растителна основа и фуражни добавки – с протокол от 27 ноември 2017 г. и двустранно одобрени фитосанитарен и ветеринарен сертификат; Белено слънчогледово семе – с протокол от 6 юли 2018 г. и двустранно одобрени фитосанитарен и здравен сертификат; Слънчогледов шрот – с подписан на 12 април 2019 г. и Мед – с протокол от 2 септември 2019 г.
След подписване на двустранните протоколи (за всеки отделен продукт) и съответните фитосанитарни и/или ветеринарни и/или здравни сертификати те са двустранно координирани и одобрени от съответните национални компетентни органи (у нас БАБХ) и ГМА на КНР. Тогава ГМА изпраща въпросници до контролния орган на всяка от страните от ЦИЕ, които трябва да бъдат попълнени с информация от компаниите, които искат да внесат в Китай продукт, произведен от тях. След получаване на попълнените въпросници ГМА на КНР може да избере да изпрати екип от собствени експерти за проверка на компаниите или да поиска проверка от местния компетентен орган на всяка държава, който да изпрати до ГМА писмен доклад за констатациите. Генералната митническа администрация анализира получената информация и решава коя от тези компании да одобри за внос на продукти в Китай, дава индивидуален регистрационен номер на всяка и официално публикува списъка с имената на одобрените български компании на своя уебсайт. Едва след това одобрените български компании имат правото да внасят законно продуктите си в Китай.
