През тази година на фермерите по целия свят се налага на увеличават разходите си за изкуствени торове, констатира германският аналитик за селскостопанските пазари д-р Олаф Цинке в статия в електронното издание AgrarHeute. „Цените на изкуствените торове се повишават бързо и засега на това явление не се вижда краят. Цените на амониевия нитрат са нараснали с 42%, а за диамониев фосфат немските земеделци са принудени да харчат с 60% повече. Световният индекс на цените на Световната банка през февруари показа най-високи цени за най-важните изкуствени торове от 6 години и вероятно стойността му ще ще бъде надхвърлена през март, тъй като поскъпването продължи във всички ключови търговски центрове”, посочва Цинке.
Според него причините не са само в изключителното повишаване на световните цени на енергоносителите с 270% в сравнение с миналата година, макар то да увеличава разходите на производителите на торове също толкова рязко, колкото и стойността на транспорта. Към това се добавят прекъснатите вериги за доставки заради пандемията от коронавирус (например за фосфорните торове в Китай) и недостигът на транспортни средства през настоящия етап на икономически бум там. Освен очакваното възстановяване на световната икономика след коронавирусната криза сред останалите двигатели на процеса може да бъде включено рязкото поскъпване на зърнените и маслодайните култури до многогодишни максимуми. Високите цени на селскостопанските продукти предизвикаха увеличено търсене на изкуствени торове в някои страни с голямо значение за световната търговия със зърно като САЩ и Бразилия, а разширяването на засетите площи с царевица, соя, пшеница и други зърнени култури също дава своя принос за нарасналата нужда от торове.
Особено силно поскъпнаха фосфорните торове. Освен повишаването на производствените разходи и нарасналото търсене увеличението е свързано основно с Китай, който е сред големите износители. В момента обаче страната се изгуби като доставчик на фосфорни торове, а други големи износители като Русия и Мароко не са в състояние да запълнят дефиците в близко бъдеще. Производството в китайската провинция Хъбей беше прекъснато за продължителен период заради ограниченията, наложени за пресичане на разпространението на коронавируса, а сега е налице конкуренция за енергийните и транспортните ресурси във фазата на икономическо възстановяване в Китай и те се насочват към други сегменти, а не към производството и износа на фосфорни торове. Това предизвиква притеснения на световния пазар, тъй като фермерите в много страни може да не получат поръчаните фосфорни торове.
Анализ на специализираната в кредитирането на селското стопанство холандска финансова институция Rabobank сочи, че цените на фосфорните торове в Северна Америка са достигнали най-високото си ниво от 2012 г. „Мнозина търговци отдавна са продали запасите си. Липсва достатъчно предлагане. Това означава, че поръчките на фермерите за доставки през пролетта още не са изпълнени”, съобщи агрономът Кен Фери от американския щат Илинойс. Анализатори смятат, че докато фермерите в САЩ планират какво да сеят през пролетта, цените на торовете вероятно ще се задържат високи още няколко месеца.
Фермерите, които все още се нуждаят от фосфорни торове, изглежда ще трябва да се бръкнат дълбоко. В германските пристанища цените на вносния диамониев фосфат в края на втората седмица на март бяхаоколо 480 евро за тон – с 80 евро повече, отколкото в началото на февруари, и със 173 евро (почти 60%) повече, отколкото през лятото на 2020 г. От Световната банка посочиха, че цената на диамониевия фосфат през февруари е била около 530 долара за тон с тенденция за повишение. Това е със 110 долара повече, отколкото през януари, както и най-висока цена от септември 2020 г. досега.
Положението с цените на азотните торове не се различава особено от това при фосфорните . В германските пристанища най-важният азотен тор, амониевият нитрат, струваше около 243 евро за тон през втората седмица на март – с около 30 долара повече от януари и със 72 евро (42%) над последния минимум на цените от лятото на миналата година. Карбамидът е поскъпнал със 147 евро за тон (63%) спрямо миналата година, като от януари до март повишението на цените е с почти 100 евро. На международните пазари цените също са нараснали значително за последните 4-5 седмици – с около 120 долара за тон, отбелязват анализатори.
„Предлагането е крайно ограничено в световен мащаб”, заявяват търговци и анализатори. Дилър от Австралия споделя, че негови клиенти, които все още не са успели да си осигурят доставките, са на път да се паникьосат. В обслужвания от него региона 20% от клиентите му още не са получили поръчките си и се страхуват от безумните цени.
Отново настоящото положение в Китай е важен фактор за ръста на цените на азотните торове в добавка към поскъпването на селскостопанските продукти и нарасналото търсене от фермерите. Китай е най-големия производител на азотни торове в света, както и голям износител на карбамид в близкото минало, но през 2020 г. сви в значителна степен доставките за чужбина. Анализатори смятат, че през 2021 г. този износ може да бъде ограничен с още около 30%. „Запазващото се силно търсене на вътрешния пазар, значително по-високите цени на активните вещества и въвеждането на по-строги екологични разпоредби вероятно ще продължат да свиват износа от Китай. Световното търсене на азот, което обикновено се задоволява от Китай, се налага да бъде задоволено отнякъде другаде”, подчертават анализатори на Rabobank.
Очакванията са въвеждането на нови производствени мощности в Индия, Нигерия, Бруней, Русия и Узбекистан да намали натиска върху цените на пазара на азотни торове през следващите 12-18 месеца, но само до известна степен.
Най-умерено е развитието при цените на калиевите торове и от Световната банка дори обявиха, че през февруари те са останали относително стабилни. Президентът и главен изпълнителен директор на базираният в САЩ гигант в производството на калиеви и фосфорни торове Mosaic Джеймс О`Рурк обаче обяви, че цените на едро на калиевите торове в царевичния пояс в страната през февруари са били около 408 долара за тон – с около 70 долара повече, отколкото през ноември.
