Само четири от общо 30-те партии, кандидати да участват в надпреварата за народните гласове в предстоящите избори на 4 април, са представили досега програми за политиките, които обещават да провеждат в областта на селското стопанство до 2025 година. По молба на читатели представяме предложенията на тези партии по реда на изборните им номера – „БСП за България” с номер 4, „Демократична България” - номер 11, "Републиканци за Бълграия" с номер 21 и Коалиция „ГЕРБ – СДС” - номер 28.
На първо място в програмата си „БСП за България” гарантира балансирано развитие на отрасъла, като се наблегне на неговата добавена стойност. Дали това означава, че ще се работи за повече инвестициите в преработка на селскостопанска продукция, в програмата - не се уточнява.
Вторият приоритет е да се прилагат модели на стопанисване, гарантиращи опазването на земята, като се набляга на малките и средни стопанства, обединени в кооперитвни вериги на доставки и преработка на храни. Като приоритет се издига и подпомагането на малките и средни ферми и тяхното коопериране.
От партията обещават също да развият държавните гаранционни схеми при настъпване на бедствия, породени от климатичните промени. На последно място е поставено възстановяването на инфраструктурата на държавното предпирятие „Напоителни системи”, като целта им е да се насърчи производството на плодове и зеленчуци в страната.
В програмата фигурират политики и в областта на горския и риболовен отрасъл, но те не се различават с особена промяна в досегашното управление.
Много по-голяма конкретика за бъдещето на българското земеделие намираме в програмата на „Демократична България”.
Според тях секторът е важно да се реформира чрез следните действия.
Преструктуриране и дигитализация на системата на МЗХГ с цел превръщането й в ефективна структура с прозрачно и отчетно управление. Въвеждане на онлайн услуги за подаване и издаване на документи и онлайн плащания;
Рязко намаляване на бюрократичната тежест с опростяване и премахване на всички излишни процедури;
Осигуряване на достатъчни средства за нови проекти в преработката на земеделски суровини. Макар и в момента периодично да се открива мярка 4.1. на ДФЗ за изграждане на насаждения и помощ на животновъдството, тази мярка работи изключително нередовно;
Предприемане на национална програма за съхранение и развитие на автентичните храни и местното гастрономическо наследство. Въвеждане на насърчителни мерки за отглеждането на местни и автохтонни сортове и породи за възобновяването на традиционните технологии с пазарен потенциал, на хранителните занаяти чрез промяна на Закона за занаятите, за поощряването на фермерските пазари, фестивали и събития, инициирани от местните селски общности;
Насърчаване на поликултурното земеделие като противовес на монокултурното зърнопроизводство, което е особено приложимо в държава с разнообразно почвено-климатични условия като България;
Интеграция на принципите от стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“ в националните насърчителни политики, особено тези, които са насочени към малките и средноголемите ферми и към развитието на консервационно земеделие;
Въвеждане на еко схеми по смисъла на насърчителните инструменти на национално ниво, насочени към намаляване на употребата на химически пестициди и антибиотици. Поетапно увеличаване на обработваемите площи, използвани за органично земеделие, до поне 25% от общите, в съответствие с целите на ЕК;
По-справедливо позициониране на земеделските производители в икономическата веригата, създаваща стойност от тяхната продукция;
Подкрепа за инвеститори, които биха оценили високо българската суровинна база, например зърнени, маслодайни и етерични култури, като предпоставка за развитие на хранително-вкусова промишленост и запазване на по-голяма част от стойността в страната с цел износ на преработена продукция, а не на суровини;
Насърчаване на партньорството между земеделските научни центрове – Селскостопанска академия, висши учебни заведения и др., и земеделските производители и създаване на платформа за обмен на данни между тях;
Провеждане на ефективна национална кампания за реклама на високостойностни български храни, вина, етерични масла и др. Търсене на логични връзки между туризма, носещ висока добавена стойност (спа, исторически, културен и пр.), и качеството и ефекта на произведената в България храна;
Компенсаторни мерки за екосистемни услуги (опрашване) и поощряване на иновациите за развитие на пчеларството;
Извеждане на специализирани грантове за селските общности, които помагат на хората сами да решават местните си проблеми, за да се постигне излизане от сивия сектор и целеви помощи за коопериране на малките производители;
Постигане на баланс между схемите за единно плащане на площ и обвързване на производството с подпомагането и преходната национална помощ;
Подкрепа за осигуряване достъп на малките производители до пазара на ЕС;
Насърчаване на градското земеделие;
Подкрепа за специални мерки за информация и образоване на производители и потребители за стандартите за екологосъобразното производство;
Проучване и доразвиване практиките на големите търговски вериги за работа с малките фермери;
Въвеждане на изискване поне 10% от земеделската територия да бъде опазвана и съхранена заради ценността на земеделския пейзаж и екосистеми;
Подкрепа за проекти за мултифункционално ползване на природните територии и земеделските площи;
Изготвяне и подкрепа за приоритетни мерки за задържане на водите – залесяване на речните брегове, възстановяване на речни старици и влажни зони и въвеждане на системи за повторно използване на водите;
Създаване на полезащитни пояси от дървесна растителност между обработваемите земи и водните пространства;
Регионализиране на страната по видове култури, които е подходящо да се отглеждат в условия на засушаване на климата, включително ориентиране към култури и сортове, устойчиви на засушаване;
Изграждане на система за публичност и дистанционен контрол на ползването на препарати и химикали в земеделието;
Насърчаване на устойчивото потребление на храни и улесняване на преминаването към здравословни и устойчиви диети и на намаляването на загубите и разхищението на храни;
Борба с нелоялните търговски практики и измамите по веригата за доставки на храни;
Разширяване на възможностите за специфична подкрепа за регионите и създаване на отделен фонд за подхода ЛИДЕР;
Изграждане на работещ механизъм за управление на кризите.
Според представителите на „Демократична България” самите реформи в сектора трябва да са базирани на следните принципи:
- Планиране с оглед на устойчивостта на цялостната хранителна система в България (включително къси хранителни вериги, разнообразяване на производството, възвръщане на местните сортове и породи, поощряване на продуктите с добавена стойност, а не производството и износа на евтини суровини). Това включва не само продукцията на суровини и храни, но и се отразява върху опазването на основните ресурси за земеделието като води, реки, почви, биоразнообразие и климат;
- Разглеждане на селските райони и техните общности комплексно и поощряване на самостоятелността и решаването на местните проблеми на местно ниво от самите общности;
- Превръщане на директните подпомагания в мерки, които ще доведат до реална конкурентоспособност и устойчивост на земеделските стопанства и производства.
Доста подробна е и програмата на партия „Републиканци за България“, където на първо място е изведено намерението да се повиши благосъстоянието на земеделските производители чрез бърз растеж на доходите на земеделските производители. Въвеждането на поредица от обучения и иновации, късата верига на доставки, намаляването на административната тежест, въвеждането на нови схеми за качество и поефективното използване на финансовите ресурси ще доведе до бързо и устойчиво повишаване на тяхното благосъстояние.
За повече български храни в публичния сектор
Към днешна дата голяма част от храните в публичния сектор са доставяни от производители от чужбина. Ние възнамеряваме да променим това. Затова партийците смятат, че публичният сектор трябва да се превърне в пазар и основен канал за реализация на български храни. Ще го направим чрез въвеждане на законови мерки, които защитават здравето на потребителите и нацията.
Неефективното подпомагане досега
За иновативно земеделие и подготвени земеделци
Устойчивостта на българското земеделие е в пряка зависимост от преноса на знания от науката към практиката. България разполага със селскостопанска академия, в чийто състав са включени повече от 20 специализирани научни института, както и с четири отделни аграрни университета. Необходимо е те да бъдат мобилизирани в помощ на селскостопанските производители, като подпомогнат навлизането на иновации и осигурят обучения за фермерите. Предвиждаме отпускането на значителни финансови средства за приложни научни разработки.
Стимулиране на късата верига на доставки
Към настоящия момент се изразходват 15 калории енергия, за да се сервира 1 калория храна на масата. 4 от тези калории се дължат на транспортирането. Късата верига на доставка спестява до 25% от вредните емисии, генерирани от транспорта. Тя осигурява по-висока изкупна цена на производителя, стимулира местното производство и намалява броя на посредниците по веригата производител–магазин. Ще работим за сдружаване на земеделците в регионални групи и организации на производителите, които са задължителен
елемент за реализирането на тази идея.
Децентрализация и дигитализация на административните услуги
Към днешна дата селскостопанските производители отделят един месец в годината за попълване на документи, заявления, регистрации и други административни услуги в различни областни и държавни структури. Вследствие на усложнения административен процес, достъпът до средствата за подпомагане е бавен и труден. Необходимо е услугите да бъдат децентрализирани и дигитализирани. Ще оптимизираме администрацията и ще съкратим сроковете за обработка на проектните предложения.
Въвеждане на нови зелени практики за опазването на околната среда и водите
Действията, предвидени за опазване, устойчиво използване и възстановяване на природата, ще доведат до икономически ползи за местните общности и ще създадат сигурни работни места и растеж. Необходимо е в селскостопанското производство да бъдат внедрени технологии и добри практики, които щадят природата и гарантират опазването на човешкото здраве и биологичното разнообразие.
Нов подход за превенция, защита и управление на рисковете в земеделието – създаване на механизъм за превенция, защита и управление на рисковете в растениевъдството, животновъдството и горския сектор. Той ще осигури мерки за справяне с кризи, пазарни смущения, пандемии и бедствия, като гарантира бързо и справедливо обезщетение за производителите.
Приоритетно подпомагане на малките семейни стопанства
Семейните земеделски стопанства са гръбнакът на европейското земеделие. Ще работим за тяхното подпомагане и събирането им в организации на производителите и ще предвидим механизми за лесен достъп до целево финансиране.
Опазване на общественото здраве чрез затваряне на фермите за норки Ще работим за затваряне на фермите за норки, тъй като, ако се направи анализ относно вредите, които нанасят върху човешкото здраве, то е обосновано тази дейност да бъде ограничена от закона. Предвиждаме също така да бъде предвиден гратисен период, в който фирмите осъществяващи управление на ферми за норки, да имат възможност да се преориентират към друга икономическа дейност.
Ето и визията на сегашните управляващи, които на изборите се явяват в коалиция „ГЕРБ – СДС”. В програмата им четем, че „дебатите за бъдещето на ОСП започнаха по време на Българското председателство. Работим за запазване на бюджета за ОСП, за споделена визия между държавите - членки за сектор “Земеделие” след 2020 г., в основата на която да бъде силен бюджет и по-голяма гъвкавост на мерките на национално ниво според регионалните специфики.
На първо място те поставят работата по електронизация и цифровизация на управлението на земеделските стопанства, прецизно земеделие за повишаване ефективността и доходите на земеделските стопанство.
Борят се за „запазване на настоящия бюджет на ОСП и сближаване на директните плащания между Източна и Западна Европа. Фокус на подкрепата върху малките и средни стопанства
Отделен и увеличен бюджет с допълнителни мерки за подкрепа на младите фермери.
На следващо място от партията обещават да се увеличи процентът на обвързана подкрепа и дори разширяване обхвата на приложението й с цел - подкрепа на традиционните български производства – плодове, зеленчуци, мляко и месо. „Работим за силна подкрепа за пчеларството. Работим за увеличен бюджет и нови мерки за подкрепа на биологичното земеделие и на хуманно отношение към животните”.
От ГЕРБ са за силна Програма за развитие на селските райони, като в частност тук се включват мерките за насърчаване на сдружаването, за управление на риска.
В случай, че и други партии представят програмите си, Синор.бг ще ви информира своевременно.
