Точно преди пролетната сеитба, когато земеделците планират стратегиите си за разнообразяване на културите, ще ви припомним една позабравена за условията на България култура, която се оценява като изключително ефективна за отглеждане в географските ни ширини, а именно - маслодайният лен. До 1989 година традициите в страната бяха основно при отглеждането на влакнодайните сортове лен и това беше свръзано с добре развитата текстилна индустрия, която обаче под „чехъла на демокрацията” скоропостижно беше погубена - като повечето сектори от леката промишленост.
Фермерите от Южна България обаче помнят добрите традиции и когато външните пазари потърсиха суровина за маслодайната и горивна индустрия, по-напредничавите сред тях избраха маслодайните сортове лен като добра алтернатива в сеитбообращението.
Добър пазар на този етап е Франция, където съществуват модерни мощности за преработка на ленено семе, затова и през последните години земеделци от южните части на страната са се захванали активно с отглеждането на маслодаен лен. Интерес проявяват и техни колеги от Северна България.
„Културата е изключително успешна, а и в условията на безорно земеделие се отблагодарява с добри добиви – средно около 200 кг от декар”, посочи за Синор.бг Борислав Петков, фермерът от хасковското село Лесово, който през последните години активно залага на no till-земеделието.
Заради сушата през миналата година цените са достигнали доста високи нива - в зависимост от качеството те са се движели между 1,20 и 1,40 лв. за килограм. За сравнение, в години на свръхпроизводство тези цени са били около 60-80 ст. за килограм. Според Петков, ако българската държава имаше политика за насърчаване на преработката на ленено масло, редица земеделци биха възстановили това производство. „Когато добавяш принадена стойност, тогава и износът ще носи повече постъпления от селскостопанските продукти , а това е сериозен пропуск в приоритетите за насърчаване на инвестициите в страната”, коментира още земеделецът. Припомняйки, че международното търсене на ленено семе ще нараства.
Колкото до историята с производството на лен в България, ще посочим, че той е познат от хилядолетия по нашите земи. А само в дивата природа се срещат двадесет вида - планински лен, австрийски лен, зимен лен (Linum bienne), нежен, главест, щитовиден, стабилен лен, старопланински лен, жълт, влакнест, едностълбчест, жилчест, възлоцветен лен, паласиев лен, изправен, кримски, теснолистен, тракийски лен, тристълбчест и едножилков лен.
Ленът се сади при оптимална температура на земята от 10-12 градуса по Целзий, като дълбочината на корена му е около 40 сантиметра. Именно в този слой той се нуждае от добра хранителна среда.
Основното му предимство е, че е сухоустойчив, обича сухия климат и е сравнително лесен за отглеждане. Най-високата нужда от поливане има в първите 2-3 седмици след засаждането му.
Екатерина Стоилова
