До края на юни тази година се очаква преговорите по цялото законодателство на преходния период и за бъдещата ОСП да приключат, така че до края на годината държавите членки да са готови с индивидуалните си планове и да започнат да изпълняват конкретните цели за плавен преход към следващия програмен период. Това съобщи пред българските фермери Елси Катайнен, заместник-председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) на Европейския парламент и докладчик по преходните правила на ОСП, по време на онлайн семинар, организиран от Бюрото на на Европейския парламент в България и посетен от стотици земеделски производители.
В уебинара участваха още Снежана Благоева, пълномощен министър на Специалния комитет по селското стопанство в Постояннота представителство на Република България в Брюксел и евродепутатите Асим Адемов (ЕНП), заместник-член на комисия AGRI в Европарламента, Атидже Алиева-Вели (Обнови Европа), член на комисия AGRI в Европейски парламент, които отговориха на десетки въпроси, поставени от аудиторията.
Снежана Благоева за таваните на директните плащания
По отношение на изискванията, свързани със зелената архитектура и новите, мерки, които земеделските производители трябва да спазват за опазване на околната среда, Катайнен подчерта, че „процесът на позеленяване е неизбежен”, затова е необходимо всяка държава да си постави изключително ясни цели, които да спазва.
Критериите за оценка по 4.1 и 4.2 в преходния период
За целта обаче присъстващите подчертаха, че е изключително важно земеделските производители да участват активно в преговорите, защото именно сега те получават правото да представят предложенията си.
Колкото до изискванията за увеличаване до 2030 година на площите с биологично производство от 12% на 25%, евродепутатът Катайнен изрази становището на редица фермери в ЕС, според които тази цел е „твърде амбициозна”. А и на земеделските производители ще бъде изключително трудно да я постигнат”. Елси Катайнен се позова на статистиката, според която в момента средните площи с биопродукция в ЕС съставляват едва 8 на сто от обработваемите земи, затова и в този въпрос ще продължи да се обсъжда в триалозите по новата политика. Евродепутатът подчерта също, че при поставяне на подобни цели трябва да се вземе предвид и потребителското търсене, защото всяко свръхпроизводство би имало обратен ефект. „А ключов момент в европейската политика е да се подпомага рентабилонстта на земеделските стопанства”, посочи още Катайнен.
На изклюително важния въпрос „какви ще са стимулите в бъдеще интензивните земеделци да преминават към биопроизводство”, Снежана Благоева отговори, че препоръките на Европейската комисия са в стратегическите планове държавите членки да си поставят такива цели, които отговарят на сегашното състояние на тяхното земеделие. „Важно е ние точно да определим къде се намираме сега по отношение на използването на торове и пестициди, както и за площите с биологична продукция, за да си поставим и изпълними цели”, посочи още Благоева. Тя допълни още, че по време на тематичните работни групи, които се провеждат в министерството на земеделието по стратегическия план на страната, земеделците трябва да зададат точните си въпроси, за да протече конструктивен диалог.
Със становища излязоха и депутатите Адемов и Алиева-Вели по повод с изискванията за „предварителната условност”, които като минимални екологични изисквания стават задължителни за земеделците при бъдещото подпомагане. На този етап от преговорите в ЕС дребните земеделски производители не са изключени от прилагането на тези изисквания, което би затруднило изключително много бизнеса в България, припомни Вели. Според нея обаче правилата могат да се променят в полза за дребните фермери, тъй като триалозите в ЕС все още продължават.
Адемов пък припомни, че засега България е успала да запази преходната национална помощ не само в преходния период 2021 – 2022 г., но и в следващата ОСП.
По отношение на преходния период Адемов допълни, че по линия на Европейския план за възстановяване от Ковид пандемията ЕС гласува на 8 милиарда евро. През двете преходни години България ще разполага с 880 милиона евро, 200 милиона евро от които са по плана за възстановяване, а останалите 680 млн. по ПРСР.
Снежана Благоева припомни, че преходните 2021 и 2022 г. държавите членки ще ползват бюджетите, планирани по ПРСР за първите две година на следващия програмен период на ОСП. Така земеделските стопани не би трябвало да усетят дефицити при справянето с кризите, последвали от болестта COVID-19.
