Ако сравним дела на заетите с основно образование с това на среднисти и висшисти по области, ще видим, че към 2019 година работещите с основно и под основно образование в цели 12 области от страната са повече от заетите, които имат средно или висше образавание. Данните са включени в обявения наскоро доклад на Института за пазарна икономика за регионалните профили и регионалното развитие в страната.
Като са ползвали данните на НСИ за образователна структура на работната сила между 25 и 64 години по области, експертите са изчислили, че през 2019 година картината на заетите в икономиката и селското стопанство е далеч от желанието на бизнеса да разполага с грамотна работна сила. Според представените данни в цели 12 области от страната работоспособното население с образование до 4 клас превишава делът на заетите, които имат средно и висше образование. Сред тези 11 области са например Търговищко, където с основно образование са около 38 на сто от заетите, докато над средно образование имат само 16,8% от заетите. Най-трагично е положението в Сливенско, където необразованите са близо 40%, докато заетите със средно и висше са едва 20,8%.
Неграмотните са повече от образованите и в областите Разград, Пазарджик, Кърджали, Монтанско, Силистренско, Ямболско, Хасковско, Добричко и Шуменско. Във Врачанско необразовани и образовани са почти 50 на 50, въпреки че тези с основно образование са малко повече от образованите.
На този фон икономистите правят извода, че профилът на работната сила ще бъде ключов фактор както за икономическото възстановяване на областите след пандемията от Ковид-19, така и за процесите на трансформация на родната икономика. Областите, които имат повече квалифицирани кадри, ще бъдат в по-добра позиция да се върнат към траекторията на растеж отпреди пандемията и да се ориентират към по-високата добавена стойност, посочват експертите.
Големите градове естествено привличат най-много високообразовани хора, затова и в столицата заетите със средно и висше образование заемат 52,8%, докато тези с основно образование са едва 4-5%. В Русе висшистите и среднистите заемат 30,9% от работещите хора, докато тези със завършен 4-и клас са около 12%. В Търново, Габрово и Кюстендил също са привлечени доста образовани хора, като тези с основно са малък процент.
Населението продължава да намалява, а възрастните хора (65+ години) са вече над 1/3 от населението в трудоспособна възраст (15–64 години). В София населението над 65-годишна възраст е 26,2% от всички хора в трудоспособна възраст, докато във Видин и Габрово делът на възрастните е съответно 51,6 и 49,0% от населението на 15–64 години. Почти във всички области демографските показатели са с отрицателен знак с две изключения. Едното е София, която продължава да увеличава своето население в резултат на притока на млади и активни хора към столицата. Другото е област Кърджали, където в последните години населението се увеличава – при това не само в областния център, а и на територията на почти всички общини.
Сривът в земеделието през 2020 г., НСИ
Инвестиционната активност остава концентрирана във водещите икономически центрове – над 70% от преките чуждестранни инвестиции с натрупване и над 60% от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в нефинансовите предприятия са в София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
Макар и по-малки по мащаб областите София, Габрово и Стара Загора стоят добре по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Въпреки големите различия през последните години се наблюдава силна динамика в т.нар. вторични центрове. Индустриални инвестиции в области като Шумен и Търговище на североизток или Кърджали и Хасково на юг, както и навлизането на дигитални компании в области като Русе и Велико Търново повишиха инвестиционната активност извън големите центрове.
Делът на земеделието в брутната добавена стойност на човек от населението е най-голям Добричко, Разградско, Видинско, Явболско, Врачанско и др.
Брутната добавена стойност на човек от населението варира от близо 29 хил. лв. в София до под 7 хил. лв. в Силистра, Сливен и Видин. Разликата между столицата и областите в долната част на класацията е четири пъти, а вътре в страната (без столицата) може да достигне до над два пъти.
Профилът на областните икономики е различен. София (столица) е доминирана от услугите, които носят 89% от добавената стойност. Туристическият профил на Варна и Бургас също е причина за сериозен превес на услугите – по 71% в добавената стойност на водещите морски области. Най-силните индустриални области в страната – като дял на индустрията в добавената стойност, са Стара Загора, Враца, София и Габрово, което се дължи на големите енергийни компании в Стара Загора и Враца, индустрията в широката периферия на столицата и традиционния промишлен профил на Габрово.
