Рапицата е важна маслодайна култура, която заема висок дял – около 50%, от общото потребление на растителни масла в света. Търсенето на рапично масло се увеличава не само от разширяване на приложението му в хранително-вкусовата и химическа промишленост, но и поради бързото изчерпване на световните запаси от горива. А щом производството на енергия от алтернативни източници расте, то и рапицата ще се търси и занапред.
Страната ни има селскостопански потенциал и е напълно логично да отговори на повишеното търсене, но поради климатичните промени през последните зими и тежките условия, последвали измръзвания на посевите, фермерите все по-рядко започнаха да залагат на тази култура. Последните години в страната ни се наблюдава сериозно есенно засушаване, което води до унищожаване на посевите и създава сериозни проблеми на фермерите. Затова и алтернатива се явява пролетната сеитба на рапица, което би могло да се възприеме в редица райони от страната.
Предвид съвременните климатични условия са създадени нови сортове маслодайна рапица, подходящи за пролетно засяване, които по добиви не отстъпват на зимните.
Правилният подбор на сортове и хибриди дава превес на пролетния посев в световен мащаб.
Някои фирми, доставчици на семена предлагат и застраховка – при компрометирана есенна култура предоставят семена за пролетен посев.
В световен мащаб рапицата се отнася към водещите маслодайни култури, като по обем я превъзхожда само соята. Тази култура носи свежи пари в стопанството поради бързата си реализация и това е една от най-добрите и страни.
Качествената обработка на почвата и почвената влага са поставени на първо място за получаване на добра реколта. Засяването в подходящите срокове е от решаващо значение, но то трябва да бъде съобразено с влажността.
Научно обоснованите правила за сеитбооборота позволяват да се включат до 20% от площите, заети от зърнени култури.
Установено е, че отглеждането на рапица в дългосрочно сеитбообращение с ротация от 8-10 култури подобрява производителността на културите и производителите получават 20-25% по-висок добив в сравение с отглеждането в краткооборотна сеитба (най-често двуоборотен цикъл). Това води след себе си много проблеми.
Доказано е, че най-добрите предшественици на рапицата са бобовите култури, добри – ранните картофи, едногодишните листни зеленчуци и задоволителни – зърнените култури, а неблагоприятни са овеса и пролетната пшеница. Предвид структурирането на засетите площи, когато по-голямата част от тях са заети от зърнени култури, се знае, че зимната рапица се засява след зимен и пролетен ечемик или зимна пшеница. Рапица не трябва да се сее след захарно цвекло, слънчоглед и зеле. Най-добре е това да става след 4-5 години.
За висока добивност при отглеждане на рапица са необходими много повече хранителни вещества, отколкото при зърнените култури.
За формиране на 100 килограма семена рапичната култура потребява около 6 кг азот, 2,4 кг фосфор и 4,2 кг калий.
Рапицата, слънчогледът и другите маслодайни култури са сред „тежките“ култури, които силно изтощават почвата. Специалистите твърдят, че оптималния дял на тези култури, включени в сеитбооборота трябва да бъде 15%.
Ще припомним, че основните предимства на зимната маслодайна рапица, включена в сеитбооборота, са, че подобрява структурата на почвата, оставя голяма част коренови остатъци, които потискат кореновото гниене и е най добрият предшественик на зимната пшеница и други зърнени култури.
Правилният подбор на семената осигурява безпроблемно прибиране на рапичната реколта – новите хибридни сортове са устойчиви на разпукване на шушулките.
Наблюдава се все по-често атакуване на рапичните култури от болести и неприятели, като някои от тях не са присъствали по-рано. При топло и влажно време в есенните месеци се наблюдава интензивно развитие на сечене, кореново гниене, фомоза, алтернария, пероноспороза и други гъбични заболявания. Това принуждава производителите да използват активно фунгициди, за да се избегне компрометиране на реколтата.
Не трябва да се забравя, че плиткото разхлабване между редовете на зимната рапица във фази на покълване – до поява на първата двойка истински листа и при есенното подхранване. Това ще повиши издръжливостта и устойчивостта на растенията на зимните неблагоприятни условия. Рапицата реагира много добре и на листно подхранване.
